Определение № 2201 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Л., чрез пълномощника Г. Лилов /съпруг/, срещу Определение № 17921/25.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8405/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която жалбата ѝ срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С240022-012-000056/22.07.2024 г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП – София, е оставена без разглеждане и производството е прекратено, а делото е изпратено като преписка на директора на ТД на НАП – София. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното определение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че е изчерпан редът за оспорване на акта по административен ред, поради което неправилно съдът е изпратил делото като преписка за ново произнасяне на административния орган. Искането е за отмяна на определението и за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на ТД на НАП – София, чрез юрк. Йорданов, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба срещу: 1. Мълчалив отказ на директора на ТД на НАП да се произнесе по искане за отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-022-0058217/08.07.2024 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – София; 2. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-022-0058217/08.07.2024 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – София, с което на лицето е наложен запор; 3. Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК с изх. № С240022-012-000056/22.07.2024 г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП – София. Първоинстанционният съд е приел за установено, че от Т. Л. е подадена жалба на 16.07.2024 г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-022-0058217/08.07.2024 г. до директора на ТД на НАП – София, с „копие до публичен изпълнител Румяна Георгиева“. Органът не се е произнесъл в срок, поради което е налице мълчаливо потвърждаване, като е изчерпан редът за оспорване на акта по административен ред. С оглед това оспорването на постановлението е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като в тази част съдебният акт не е не е обжалван. Съдът е приел, че отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК изх. № С240022-012-000056/22.07.2024 г. не е обжалван по реда на чл. 197 ДОПК, което е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, поради което и на основание чл. 130, ал. 4 АПК е оставил жалбата на Л. без разглеждане, прекратил е производството в тази му част и е изпратил преписката на директора на ТД на НАП – София за произнасяне. Определението е правилно. Съгласно чл. 208, ал. 2 ДОПК отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197, в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Следователно, правилно АССГ е приел, че оспорването на отказа на публичния изпълнител по чл. 208 ДОПК по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното му обжалване, която в случая не е изпълнена. Следва да се посочи, че противно на твърденията, изложени в частната жалба, съдът не е оставил без разглеждане оспорването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240022-022-0058217/08.07.2024 г. Напротив, в тази част оспорването е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и с окончателно Решение № 27550/18.12.2024 г., постановено по адм. д. № 8405/2024 г. по описа на АССГ, посоченото постановление за налагане на обезпечителни мерки е отменено. Доводите на частния жалбоподател, изложени във връзка с представеното по делото Решение № ПИ-308/11.10.2024 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отменен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С240022-012-000056/22.07.2024 г. и преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне, не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към предмета на спора в настоящото производство. По гореизложените съображения, обжалваното определение, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение