Определение № 299 от 09.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 857/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „ТОП ПРОДЖЕКТС”ЕООД-София срещу разпореждане от 17.01.2019 г. по в. търг. дело №4171/18 г. на САС,ТО, 13 с-в, с което е върната частна жалба вх. № 18 195/19.10.2018 г. на същия жалбоподател срещу определение № 2880 от 26.09.2018 г. по същото дело. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че не са изпълнени в срок указанията му за внасяне на държавна такса по посочената ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната жалба срещу друго определение на същия съд, съдията-докладчик при САС е приел, че едноседмичният срок за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса по същата е започнал да тече от 08.11.2018 г., на която дата, копие от акта с указанията за представяне в съда на вносен документ в същия срок е връчен в кантората на процесуалния пълномощник на страната, в лицето на изрично упълномощено лице, според отбелязването в съобщението. Този факт не се и оспорва в самата частна жалба пред ВКС. В последствие липсва предприемане на каквото и да е процесуално действие от страната в съответствие с указанията на съда в едноседмичен срок за представяне на вносен документ за държавната такса. С настоящата частна жалба е представена вносна бележка, от която се установява, че е внесена съответната държавна такса на 08.11.2018 г.. С оглед изложеното правилен е изводът на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане, съгласно чл.286 ал.1,т.2 ГПК във връзка с чл.284 ал.3,т.3 ГПК, т.е. поради непредставяне в указания от съда законов срок на документа, удостоверяващ внасяне в срок на дължимата държавна такса, при положение, че това задължение и неблагоприятните последици от неизпълнението му, са изрично отразени в съобщението до страната. Неоснователни са и оплакванията за липса на процесуална възможност с еднолично разпореждане на съдията-докладчик да се върне въззивна ЧЖ, поради неотстраняване на нейните нередовности в законовия срок. Това следва от разпоредбата на чл.275 ал.2 ГПК във връзка с тези в чл.262 ал.3 във връзка с ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение