Определение № 4123 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е решение № 22/23.01.2026 г. по гр.д. № 327/2025 г. в частта, с която Окръжен съд – Пазарджик по молбата на Г. Д. Д. е отказал да измени въззивното решение в частта по разноските. Определението се обжалва от Г. Д. с оплаквания за неправилно прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът А. Д. възразява, че частната жалба е неоснователна. В произнасянето по молбата от ищеца в обжалваната част на решението (с характеристика на определение по чл. 248 ГПК), въззивният съд е приел, че уговореното и изплатено от ответника възнаграждение за сумата 3 960 лв. на адв. П. съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Доводите за обратното ищецът/сега жалбоподател, обосновава с твърдения, че адв. П. е написала „само“ отговор на въззивната жалба и се е явила „само“ в едно открито съдебно заседание – единственото пред втората инстанция, в което нови доказателства не са събрани. В преценката за прекомерност касационният състав следвало да съобрази, че възнаграждението надхвърля почти 4 пъти минималната работна заплата и с 1 500 лв. - средната работна заплата. Жалбоподателят добавя, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа на ВАдвС не е критерий за преценката по чл. 78, ал. 8 ГПК. Настоящият състав намира, че справедливият и обоснован размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА) е производен от фактическата и правна сложност на делото – той е очертан с определението по чл. 288 ГПК по гр.д. № 1657/2026 г. на ВКС, а не може да се твърди, че е с незначителна сложност разгледаното дело от въззивния съд. Допълнителен критерий за преценката, дали уговореното възнаграждение е прекомерно, е пазарът на адвокатския труд по подобни дела, а не минималната или средната работна заплата към момента на сключения договор за защита и процесуално представителство – обратно доводите в частната жалба. От мотивите на въззивният съд се установява, че отхвърляйки възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което и настоящата инстанция намира за неоснователно, въззивният съд е приложил именно критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК, а не се е основавал на Наредбата на ВАдвС. При тези мотиви, Върховният касационен съд