Решение № 3309 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. А. – лично и като законен представител М. Д. А. - малолетен, граждани на Сирия, чрез адв. Д. Димова, против решение № 8512/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1782/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването против Решение № 5227/23.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че неправилно съдът е определил каква е в момента обстановката в Сирия, защото не е използвана актуална и вярна информация. Посочва се още, че съдът не е направил съпоставка със ситуацията в Сирия и бежанската история на молителката. Не е отчетена и възможността за предоставяне на хуманитарен статут по други причини поради желанието на майката детето ѝ да израсне в по-добри условия. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. М. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Р. Д. А. – лично и като законен представител М. Д. А. - малолетен, граждани на Сирия, против Решение № 5227/23.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба от 27.08.2025 г. до ДАБ Р. Д. А., гражданка на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - женена, поискала предоставяне на международна закрила от Република България за нея лично и за малолетния ѝ син М. Д. А.. С чуждата гражданка е проведено интервю на 09.09.2025 г., отразено в Протокол Рег. № УП-35928/09.09.2025 г., в което като причина за напускане на страната си на произход тя посочила войната в Сирия, лошото икономическо състояние и това, че съпругът ѝ бил задържан за 3 години. Посочила е, че е напуснала Сирия с трима от синовете си и една от дъщерите, но единият ѝ син останал в Сирия. Напуснала страната на произход с документи, но същите останали в Турция при дъщеря ѝ, която била омъжена там. В Турция бил и един от синовете ѝ, а дни преди да напусне тази страна трите ѝ дъщери заминали за Ливан и се отправили към северен Ирак. Влязла на територията на България нелегално края на август 2025 г. В Турция Р. Д. А. и сина ѝ имали издадени документи и пребивавали легално, но не останали в гр. Мардин, където били регистрирани, а заминали за Истанбул и от там за България. Посочила още, че в Турция малолетния ѝ син завършил трети клас и трябвало да е в четвърти, но напуснали страната защото разбрали, че в България е по-хубаво. Чужденката иска предоставяне на статут в България, където да направи събиране на семейството – т.е. семейната ѝ дъщеря от Турция да дойде в България. Съпругът на Р. Д. А. също преминал нелегално с нея границата и заедно са настанени в приемния център. Заявила е, че не е имала проблеми, основани на етническата ѝ принадлежност или заради изповяданата от нея религия, не е имала и проблеми с властите в Сирия, не ѝ е оказвано насилие, не е преследвана, заплашвана, арестувана или осъждана. Също така, никой от семейството ѝ като цяло не е имал проблеми и не е бил заплашван. На 09.09.2025 г. в присъствието на майката и социален работник е изслушано и детето М. Д. А.. Той посочил, че е роден в Сирия, но не помнел нищо от там. След това заживели в Турция в гр. Мардин, където ходел на училище и като цяло не се страхувал от нищо в Турция. Не знаел защо са напуснали Турция, там се чувствал добре и щял да започва училище. Освен в Турция, много добре се чувствал и в България. По делото е представен и социален доклад от социален работник от дата 11.09.2025 г. За изясняване на обстоятелствата по преписката, административният орган използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденката и сина ѝ. С оспореното в съдебното производство Решение № 5227/23.10.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Р. Д. А. – лично и като законен представител М. Д. А. - малолетен, граждани на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката и малолетния ѝ син. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Р. Д. А. и малолетния ѝ син. Тя не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, Р. Д. А. не е доказвала спрямо нея да е осъществено преследване. Тя не е имала лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти. По отношение на напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, съдът приел, че е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Въз основа на това съдът приел, че правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденката за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ на нея и малолетното й дете следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо Р. Д. А. и малолетния ѝ син съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Административният съд приел, че по отношение на чужденката и детето ѝ не е приложим и принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, като също така липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от нейното семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила. Административният съд приел, че Р. Д. А. доброволно е напуснала Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което я прави емигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение № 5227/23.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещата закрила, Р. Д. А. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради нейната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю тя е заявила, че напуснал Сирия поради войната и това, че съпругът ѝ бил задържан за период от 3 години. В действителност обаче тя не е заявила конкретна причина или страх от преследване, поради които да е била принудена да напусне родината си на произход. Въз основа на посоченото от нея правилно е приет, че в случая се касае за напускане на страната на произход поради лични причини, в търсене на по-добър живот. За това е доказателство и фактът, че Р. Д. А. и семейството ѝ имат издадени документи в Турция, където са пребивавали легално и малолетният М. Д. А. е посещавал училище, съответно чувствал се добре и е бил спокоен, но Р. Д. А.,съпругът ѝ и малолетния ѝ син решили да преминат нелегално раницата и да дойдат в България, защото чули, че в България е по – хубаво и дават помощи на мигрантите. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по – добри условия за живот и реализация. Правилно АС Хасково приел, че така представената бежанска история на Р. Д. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Р. Д. А. – лично и като законен представител М. Д. А. - малолетен, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката и малолетния ѝ син по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая тя не е била принудена да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането ѝ в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Р. Д. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състояние на държавата по произход след напускането й от чужденката въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ. Следва да се има предвид също така, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-22/23.01.2026 г., се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Наред с това от представените по делото справки се установява и продължаващо усилие от страна на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. При така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея и на малолетното й дете не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая отсъстват данни Р. Д. А. да е била обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самата тя е заявила в административното производство, като цялостният анализ на обясненията й налага обоснования извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което я прави емигрант, а не бежанец. Правилен е изводът на Административен съд-Хасково, че най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство. Едно дете не следва да бъде използвано като инструмент за легалното напускане на страната по произход. Следва да се има предвид и че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки трябва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В хода на административното производство е положено необходимото по закон усилие да се извърши преценка за най-добрия интерес на детето съгласно чл. 6а от ЗУБ, спазени са и процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. Изготвен е социален доклад от социален работник при отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, в който не са налице доказателства, че родителите не полагат адекватни грижи за своето дете и успешно задоволяват неговите основни потребности. От така наличната информация по делото може да се формира заключение, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешкото му достойнство няма да бъдат накърнени, а по-скоро ще бъдат съхранени при неговото връщане в Сирия, евентуално в Турция. Правилно административният съд е приел, че в процесния случай Турция се явява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. В Турция семейството е живяло спокойно, малолетният М. Д. А. е посещавал училище, чувствал се е добре и спокойно, и като цяло са имали и достъп до медицинска помощ. Също така, видно от данните от проведеното интервю, в къщата, в която са живели, са живеели и техни роднини – т.е. не са били сами. Следователно завръщането на Р. Д. А. и малолетния ѝ син М. Д. А. в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши техните живот и здраве и няма да ги постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът „non-refoulement“. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката и нейното малолетно дете, за които правилно е прието, че не попадат в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд-Хасково е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,