Определение № 11159 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвора [населено място], както и от процесуалния му представител адв. И. Юруков, против разпореждане № 14163/08.08.2024 г., постановено по адм. дело № 2730/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство разпореждане е оставена без уважение молбата на Е. М. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по повод подадената от него касационна жалба против решение № 9802/25.06.2024 г.,постановено по адм. дело № 2730/2024 г. по описа на АССГ. С разпореждане № 11440/10.07.2024 г. съдът е оставил без движение касационната жалба и е указал на М. в седемдневен срок да представи документ за платена държавна такса в размер на 5 лева по сметка на Върховния административен съд. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от М., с която моли да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса. Във връзка с подадената молба, административният съд е изискал от Агенция по вписванията справка за имотното състояние на М.. С обжалваното в настоящото производство разпореждане АССГ приел, че не са налице основания за освобождаване на лицето от задължението за внасяне на държавна такса, тъй като от представената от Агенция по вписванията справка е видно, че М. притежава недвижимо имущество. Въз основа на това съдът отхвърлил искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 5 лева, дължима на основание чл. 213, т. 3 във вр. чл.204а АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, както и чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК, предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че за Е. М. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, която е незначителна като размер, е обоснован и законосъобразен. Съответно с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Предвид установеното от справка от Агенция по вписванията, М. притежава недвижимо имущество, с което може да разполага. Въз основа на изложеното, разпореждането на административния съд, с която е оставено без уважение искането на Е. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение