Определение № 13 от 22.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2402/2013 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран със спор за подсъдност между Варненския районен съд (ВРС) и Софийския районен съд (СРС), с разпореждане № 2304 от 13. 12. 2013 година на съдията-докладчик по нахд № 6541/2013 година по описа на ВРС, с което съдебното производство пред този съд е прекратено и е повдигнат спор относно местнокомпетентния съд, който да разгледа и се произнесе по жалбата на [фирма] срещу наказателно постановление № ..../...... година на главния директор на ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП). Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд, където е довършено административното нарушение, предмет на обжалваното наказателно постановление. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Административно-наказателното производство по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу посоченото наказателно постановление, е било образувано първоначално пред СРС, НО, 108 състав, като нахд № 18610/2013 година. С разпореждане от 04. 12. 2013 година, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на ВРС, при съображения за местна компетентност на този съд, обвързана от първоначално извършената проверка в офис на кредитен посредник на дружеството в гр. Варна, по сигнал на клиент за нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Върховният касационен съд намира, че местно компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Преценката за това се основава на фактите, изложени в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. В случая, визираното по делото нарушение на жалбоподателя се изразява в прикриване на съществена информация в изложени рекламни брошури както в посочения офис в гр. Варна, така и в Централното управление на дружеството, намиращо се в гр. София, относно отпускането на безлихвен кредит, но само на първия от всеки осем кредита, при това само ако е платим на 15-то число от получаването му, а останалите суми се олихвяват от кредитната институция. Случаят в гр. Варна е само началото на по-мащабна проверка, финализирана в гр. София, с посочените по-горе констатации. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение