Решение № 442 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2010 г.

Решение № 442 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на А. Я. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 22.IV.2010 г. по в. гр. д. № 542/2010 г. Касационната жалба съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Неправилно било прието, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като той можел да предяви осъдителен такъв. Предявеният установителен иск е изрично предвиден в чл. 415, ал. 1 от ГПК и за ищеца - заявител в заповедното производство - е налице правен интерес от предявяване само на такъв иск. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 856 от 22.VI.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса "допустим ли е иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца парична сума, предмет на издадена по реда на чл. 410 и следв. от ГПК заповед за изпълнение, оспорена в предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК срок". Ответникът по касационната жалба Т. С. Я. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК е релевирал съображенията си за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е обезсилил решението на Пловдивския районен съд 07.I.2010 г. по гр. д. № 7564/2009 г., с което е признато за установено, че Т. Ст. Я. дължи на А. Я. С. 4900 лв., представляващи дадена на първия от С. в заем сума през месец май 2008 г. за закупуването на МПС "Мерцедес МВ 100 Д 2.4" Микробус с рег. [рег. номер на МПС], ведно със законната лихва от 06.IV.2009 г. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по ч. гр. д. № 4675/2009 г. на ПРС на С. е издадена заповед за изпълнение за посочената сума по заявлението му по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът Я. е възразил писмено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. При тези обстоятелства е направен извод, че предявения установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът може да предяви осъдителен иск. В определение № 522/15.Х.2009 г. по ч. т. д. № 541/2009 г. на ВКС I ТО, постановено по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, е прието, че съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК при подадено възражение срещу заповед за изпълнение заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си и съответно заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на решението за установяване на вземането - чл. 416 от ГПК. Че в такива случаи е допустим установителен иск относно вземането и, респективно, че не е допустим осъдителен иск, е прието и в решения по гр. д. № 1176/2010 г. на ВКС III ГО и по гр. д. № 1707/2010 г. на ВКС IV ГО, постановени по реда на чл. 290 и следв. ГПК, имащи задължителен характер. Това разрешение на поставения от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпрос настоящият състав възприема за правилно. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, в противоречие със закона и с практиката на ВКС въззивният съд е оценил предявеният установителен иск за недопустим. При подаденото от ответника в срок писмено възражение срещу заповедта за изпълнение за ищеца е възникнало изрично предвиденото в чл. 415, ал. 1 от ГПК право да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си. Тъй като в такъв случай по силата на чл. 416 от ГПК след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането в сила влиза и заповедта за изпълнение и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, предявяването на осъдителен иск за ищеца би било безпредметно, а при липсата на правен интерес от такъв той би бил недопустим. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по предявения установителен иск по същество с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,