Определение № 3254 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на "Равнако" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Г. Джагарова, чрез адвокат А. Александров и адвокат Е. Димова, против определение № 150/12.02.2026 г. постановено по преписка № КЗК-133/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата, с предмет "Доставка и инсталация на цялостно обновление за магнитен резонанс SIGNA HDxT 1,5 TESLA и специализираните системи за 3D обработка на медицински образи", открита с решение № F791133/06.01.2026 г. на изпълнителния директор на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д-р Георги Странски" ЕАД. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Възложителят не е изразил становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на определението на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение на Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането на "Равнако" ООД за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК- 133/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на "Равнако" ООД- гр. София, срещу решение № решение № F791133/06.01.2026 г. на изпълнителния директор на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д-р Георги Странски" ЕАД, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка и инсталация на цялостно обновление за магнитен резонанс SIGNA HDxT 1,5 TESLA и специализираните системи за 3D обработка на медицински образи". От жалбоподателя, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура предвид въведени от възложителя дискриминационни и ограничителни изисквания. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят претендира последното да бъде отхвърлено, като неоснователно, при отчитане на интересите на обществото, с оглед специфичния характер на предмета на откритата процедура и възможността от създаване на риск от ограничаване на диагностичната дейност и влошаване на качеството на медицинската помощ, оказвана от болничното заведение. Изтъква, че в жалбата липсват подкрепени с доказателства доводи, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на дружеството- жалбоподател или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка, докато несвоевременното възлагане на процедурата може да има неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Обосновано КЗК приема, че дружеството-жалбоподател установява, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 14 ДР ЗОП, поради което жалбата му срещу решението на възложителя, съответно - обективираното в нея, акцесорно искане по чл. 203 ЗОП, са допустими за разглеждане. По същество, правилно е съобразено, че съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В случая, противно на наведените в частната жалба твърдения, Комисията след като е съобразила предмета на поръчката, и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано приема, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предметът на обществената поръчка в посочената част е свързан с общественото здраве и повишаване качеството на предоставяните здравни услуги, а отттам - е от значение за осгуряване в максимална степен на здравето и живота на гражданите, поради което и спирането на процедурата може да рефлектира негативно върху обществения интерес. В резултат е прието, че продължаването й ще защити в по-голяма степен интересите на обществото от качествено здравеопазване, на които следва да се даде приоритет спрямо тези на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха могли да настъпят в правната му сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано от КЗК, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател. КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е дала превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Не намират основание и оплакванията, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Следователно, правилно е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане. Водим от горното съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, четвърто отделение