Определение № 114 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г.

Постъпила е молба от Н. А. за приходите /Н./ с вх.№2156/05.03.2014 г. за връщане на внесената на основание чл.18, ал.2,т.1 от Тарифа за държавните такси, с платежно нареждане №Е01161 от 23.06.2010 г., държавна такса в размер на 30 лв., за произнасяне по допускане на касационната жалба на Н.. Предмет на касационното обжалване е било въззивно решение, с което е било потвърдено решение №559/14.10.2009 г. по т.д.№96/2006 г. на Софийския окръжен съд, с което по молба на А. за държавни вземания с правно основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ е отказано възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелността на [фирма]. Молителят Н. подържа, че има качество на кредитор с публични държавни вземания, поради което на основание чл.84, ал.1 ГПК не е дължал внесената ДТ. Молбата е неоснователна. Съгласно т.10 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.84, т.1 ГПК се определя от характера на правото, чиято защита се търси в исковия процес. На основание чл.130 ЗСВ то е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Правото на Н./ АДВ/ да иска възобновяване на производството по несъстоятелността по реда на чл.744 ТЗ не попада сред публичните държавни и общински вземания, изброени изчерпателно в чл.162, ал.2 ДОПК. Качеството на Н. на кредитор с публични държавни вземания обуславя процесуалната му легитимация на страна в процеса/ чл.613а, ал.2 ТЗ/, а оттам и правото й по реда на чл.744 ТЗ да иска възобновяване на производството. Това право, обаче, с оглед общите цели на производството по несъстоятелността, насочено към справедливото удовлетворяване на всички кредитори, не представлява пряко и непосредствено средство за защита на публичните държавни вземания, поради което и внесената от агенцията ДТ не е недължимо платена при условията на чл.84, т.1 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд