Определение № 2899 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ИТАМ“ ЕООД, представено от адв. Иванова, срещу определение № 38800/21.11.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 9211 по описа за 2024 г. Частният жалбоподател оспорва изводите на съда за характера на определението, за което с обжалваното определение е отречено правото му да го оспори. С първото определение му се възлагало внасяне на депозит в значителен размер, което засягало процесуалните му права, а неизпълнението на указанията на съда водело до процесуални последици. Обуславянето на възможността да се обжалва определението от внасяне на определена сума нарушавало правото на ефективна защита на страната. В частната жалба се изразява съмнение в еднозначността на съдебната практика за допустимостта на жалбата. Търсената защита е за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд, за да разгледа по същество жалбата срещу определение № 30981. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадена от дружеството частна жалба против определение № 30981/23.09.2025г. по адм.д. № 9211/2024г. по описа на АССГ, с което е осъдено „ИТАМ“ ЕООД да заплати на сметката на съда допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер 2 600 лева. Основание за постановяване на определението е пропускът на дружеството да изпълни разпореждане на съда от 30.07.2025 г., с което е задължено да внесе по сметка на АССГ сумата 2 600 лева, представляваща разлика между предварително внесените разноски за допусната от съда експертиза и определеното окончателно възнаграждение. Оспореното определение е правилно. Правото на съдебно производство на „ИТАМ“ ЕООД за оспорване на определение № 30981/23.09.2025г. по адм.д. № 9211/2024г. по описа на АССГ не съществува. При действието на чл. 229, ал. 1 АПК е допустим инстанционен контрол само върху определенията и разпорежданията преграждащи по-нататъшното развитие на производството (с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК) и тези, за които изрично е предвидена обжалваемост. Определението от 23.09.2025 г. е за принудително събиране на разноски за определеното от съда възнаграждение на вещи лица, които страната не е внесла предварително (съобр. чл. 75, пр. 2; чл. 76 и чл. 77 ГПК). То не прегражда движението на делото, а е насочено да породи извънпроцесуални последици. Не е изрично предвидено, че определението по чл. 77 ГПК може да се обжалва. Проверката на първоинстанционния съд за допустимост на частната жалба срещу постановеното от него определение е съобразена с процесуалния закон – чл. 213а, ал. 2 във вр. чл. чл. 231 и чл. 215, т. 4 АПК. Правилното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,