Определение № 5 от 09.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. В. П. от [населено място] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като се остави без уважение искането за присъждане на 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не са представени доказателства, че такива реално са направени или присъдените разноски в размер на 1000 лв. да се намалят до размер на 150 лв. съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответницата по молбата Т. Д. Б. от [населено място], не е взела становище по нея. Молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Налице е обаче процесуална пречка за нейното разглеждане по същество до приключване с решение на тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Същото е образувано по въпроса: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане чрез представяне на нарочен документ / разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ да бъде отбелязано, че възнаграждението е платено. Решаването на този въпрос по тълкувателен път по задължителен начин има значение за правилното произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.