Определение № 3752 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Председателя на Фондация „Културна революция“ срещу определение № 22129 от 04.11.2024 г., постановено по административно дело № 6607/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. В представен по делото писмен отговор насрещната страна – Кметът на Община Карлово излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да прекрати производството по делото правилно АССг приема че същата е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Не е спорно по делото, а и от материалите по същото се установява, че административното производство е образувано по искане на частния жалбодател за предоставяне на достъп до обществена информация, постъпило в Община Карлово на 07.5.22024 г., надлежно регистрирано под № ДОИ 2/2. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация заявленията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Следователно този срок, броен от 08.05.2024 г. е изтекъл на 21.05.2024 г.(ден петък, присъствен ден), съобразно посочената разпоредба и в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), приложим в случая по силата на чл. 144 АПК. С оглед предмета на жалбата, насочена срещу мълчалив отказ на органа да се произнесе по направеното искане срокът за оспорване е едномесечен, предвид чл. 149, ал. 2 АПК, който е изтекъл на 21.06.2024 г.,(отново петък, присъствен ден) предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Не е спорен и фактът на подаване на жалбата до съда на 24.06.2024 г., което се установява и от пощенското клеймо на плика, с който е подадена същата – след изтичане на преклузивния срок, при което правилно жалбата е приета за недопустима. Съдът е пропуснал да остави без разглеждане същата, но доколкото правилно е прекратил производството по делото липсата на произнасяне в тази насока не води до извод за незаконосъобразност на определението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение