Решение № 834 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г.

Решение № 834 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. У. К. от с. Юруково, община Я., срещу решение № 763а от 21.04.2009 г. по гр. д. № 925/08 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците в производството - общинска служба по земеделие гр. Б. и община Б. не вземат становище по жалбата. С определение № 1374 от 21.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за допустимите доказателства за уважаване на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ след изменението на текста с ДВ бр. 13/2007 г. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решение № 455/10.03.08 г. по гр. д. № 383/07 г. на Разложкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. У. К. иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено правото му да си възстанови по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху множество земеделски земи, находящи се в землището на гр. Белица. Въззивният съд е приел, че с изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/07 г./ са въведени ограничения в кръга на доказателствата, с които може да се установи правото на собственост върху притежаваните към момента на колективизацията земеделски земи. Правото на собственост не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания. В това производство собствеността може да се установява само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да сторят това - нотариални актове, протоколи за делба, постановления за възлагане на имот при публична продан, актове за оземляване и др. Представената по делото декларация от 1949 г. за притежавани непокрити земеделски земи не е от категорията на изброените доказателства и затова с нея не може да се докаже правото на собственост на наследодателя. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, междувременно са постановени множество решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В тях най-общо се приема, че след изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./, собствеността в това производство не може да се установява със свидетелски показания. Допустимите писмени доказателства обаче са не само тези, с които пряко се установява правото на собственост - нотариални актове, делбени протоколи, протоколи за оземляване и др., но и такива, които имат косвено значение, примерно изброени в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ - протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване и др. Приема се, че писмените декларации, подавани преди и по повод обобществяването на земеделските земи във връзка с изпълнение на задължение за декларирането им по Наредбата-закон за поземления данък от 1935 г., на Указ № 573/1.06.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти и др., представляват годни писмени доказателства, които могат да установят правото на собственост в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В този смисъл са решения № 487 от 1.10.2009 г. по гр. д. № 37/09 г. на II ГО; № 71 от 26.04.10 г. по гр. д. № 699/09 г. на I ГО; № 223/10.05.10 г. по гр. д. № 205/09 г. на II ГО; № 330 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 952/09 г. на I ГО, № 249 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 559/09 г. на I ГО и др. Изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от 2007 г. изключва от кръга на писмените доказателства само тези декларации, които заявителите подават при възстановяване на собствеността, но не и посочените по-горе в решението декларации, които бившите собственици са подавали преди обобществяването на земите. По съществото на правния спор: В настоящия случай ищецът е подал исковата молба по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на 5.03.2007 г., преди изтичане на преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./. По делото е представено и удостоверение, че процесните имоти не са заявени за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок, което е предпоставка за предявяването на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. За доказване на предявения иск е представена декларация на У. А. К. от 25.06.1949 г. пред държавната планова комисия, в която той е декларирал притежаваните земеделски земи. Тази декларация, съгласно приетото в настоящото решение, е годно доказателствено средство в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и следва да се обсъди от въззивния съд, след остстраняване недостатъците на исковата молба. Част от описаните в декларацията земи съвпадат по площ и местност с тези, които са заявени в исковата молба. Налице са обаче и редица несъответствия, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд по реда на чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.). Така например в декларацията е описана нива в"Б. планина" с площ от 0,5 дка, а в исковата молба се сочи нива в "Б. падина" с площ от 1 декар. Декларирана е нива от 0,300 дка в местността "Колибище", а се търси нива от 1,300 дка в същата местност. Следва да се дадат указания на ищеца да уточни твърденията си, като конкретизира кои от заявените в исковата молба земеделски земи се претендират въз основа на представената декларация и ако има несъответствия по площ и местност - на какво се дължат те, конкретно за всеки един имот. Следва да се уточнят и твърденията по отношение на онези земи, които според удостоверението на общинската служба по земеделие са застроени с къщи и стопански сгради - ищецът следва да посочи дали тези земи са в регулационния план на населеното място, кога са включени в плана, има ли други документи, съдържащи данни за тяхната собственост, тъй като те не са декларирани от наследодателя в представената декларация. Произнасянето по нередовна искова молба в случая е довело до постановяване на недопустимо решение на въззивния съд, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане по същество от друг състав, след изпълнение на процедурата по чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение