Определение № 561 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 15.12.2010 г. по гр.д. № 2811/2010, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 12.01.2010 г. по гр.д. № 33066/2009, като е отхвърлен частично предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване съществуването на вземане за цена на консумирана топлинна енергия. Недоволни от решението са двете страни. Касаторът-ищец „Т. С., ЕАД, София, представляван от юрк. М. Д. обжалва в срок решението в отхвърлителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос периодично ли е плащането на консумираната топлинна енергия и какъв е давностния срок, в който се погасява то, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата. Касаторът-ответник В. С. Х., представляван от адв. Т. Ч. от САК обжалва в срок решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на документите по отчитането на консумираната енергия на топлинния счетоводител и по материалноправния въпрос за правното значение на договора между потребителя и топлинния счетоводител, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е потребител на топлоенергия и е един от етажните собственици, сключили договор за индивидуално отчитане и разпределение на консумираната топлинна енергия с [фирма]. Консумираната енергия е измерена с водомер за отчитане на подадената енергия в сградата и разпределена според уредите за индивидуално отчитане и уговореното между етажните собственици. Без правно значение е дали потребителят има сключен индивидуален договор с ответника и дали лично е подписал договор с топлинния счетоводител. През процесния период ответникът е консумирал енергия за 5.931,66 лева, но не дължи цените за доставки, изискуеми преди 22.01.2006, тъй като са погасени с 3-годишна давност. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в ТР № /12.04.2012 по т.д. № 3/2011, ВКС, ОСГТК, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че вземанията за цена на консумирана топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност, всички етажни собственици са обвързани от договора с топлинния счетоводител и без да са го подписали лично или потвърдили с конклудентни действия, тъй като са били надлежно представлявани от управителя при сключването му, в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата е обвързан от съставените от топлинния счетоводител документи. Грешките при индивидуалното отчитане и разпределение са основание за искове за неоснователно обогатяване между етажните собственици и за вреди срещу топлинния счетоводител. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение