Решение № 452 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. С. С., чрез адв. М. Петров, срещу решение № 22399/30.06.2025г., постановено по адм.дело № 12782/2024г. по описа на Административен съд София-град(АССГ) с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Иска присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез адв. Савов, поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски, за което представя списък. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР)София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е по реда на чл. 203 и сл. АПК, по предявения от П. С. срещу СДВР иск за обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) с цена на иска 14 043,69лв., от които имуществени вреди, след направено увеличение на иска, в размер на 4043,69лв., както и неимуществени вреди от 10 000лв. вследствие на издадените от ответника Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 591/20.02.2024 г.(с която е отнето временно СУМПС [номер], но за не повече от 18 месеца, на осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП) и ЗПАМ № 592/20.02.2024г., (с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № [рег. номер] за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС [номер], ведно с двете peг. табели с № [рег. номер], на осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП), ведно с лихва за забава от 19.12.2024г. -датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. По делото е установено, че на 20.02.2024 г., около 12:30ч. в гр. София, П. С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с per. № [рег. номер], по ул. „Подполковник Калитин“, с посока на движение от ул. „Скопие“ към ул. „Подп. Калитин“ и срещу № 30 бил спрян за проверка от полицейски патрул от II-ро РУ-СДВР на Отдел Пътна полиция към СДВР. От извършената проверка с техническо средство Drug Test 5000 с фаб. № ARPK - 0016, проба № 271, е отчетен положителен резултат за употреба на наркотично вещество – амфетамин-нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. Издаден е талон за изследване № 0058693 за ВМА. Било иззето СУМПС [номер] и два броя регистрационни табели. Съставен е АУАН от 20.02.2024 г., като били издадени: ЗППАМ № 591/20.02.2024 г., с която е отнето временно СУМПС [номер], но за не повече от 18 месеца, на осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и ЗПАМ № 592/20.02.2024 г., с която е прекратена регистрацията на лек автомобил “Фолксваген Поло“, с per. № [рег. номер] за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС [номер], ведно с двете per. табели с № [рег. номер], на осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Двете заповеди са връчени на 20.02.2024 г. и не са обжалвани. С Протокол за доброволно предаване от 20.02.2024 г., П. С. е предал на ОСПС-СДВР лек автомобил “Фолксваген Поло“, с per. № [рег. номер], ведно с ключове за съответното МПС. Образувано е досъдебно производство по чл.343б, ал.3 от НК като с Постановление от 09.05.2023 г. по пр. пр. № 3714/2024 г., прокурор при СРП е приел, че въз основа на резултатите от извършената химико-токсикологична експертиза на ищеца, липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер и прекратил наказателното производство. Във връзка с подадено Заявление от С. до отдел „Пътна полиция“ от 14.11.2024г. и от представено писмо от 09.12.2024г. (л.21) се установява, че въз основа на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство, началникът на СДВР, Отдел Пътна полиция, „прекратява“ на 15.05.2024 г. ЗППАМ № 591/20.02.2024 г. и ЗППАМ № 592/20.02.2024 г. Искът се основава на твърдението, че двете ЗПАМ са отменени от органа като незаконосъобразни, позовавайки се на посоченото писмо и постановлението на РП за прекратяване на досъдебното производство. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е разпределена доказателствената тежест и дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна предявената искова претенция. За да постанови този резултат е приел, че по делото не е установена твърдяната от ищеца отмяна на административните актове, на чиято незаконосъобразност се основават твърдените за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица. Приел е, че ЗПАМ № 591/20.02.2024 г. и № 592/20.02.2024 г. са издадени от компетентен орган и не са нищожни административни актове. Безспорно е, че процесните ЗПАМ не са били обжалвани от касационния жалбоподател и същите са влезли в законна сила. Отговорът на административния орган в представено писмо от 09.12.2024г. не води до извода, че има отмяна или оттегляне на посочените влезли в сила заповеди за налагане на ПАМ. В писмото се твърди «прекратяване на ЗПАМ по административен ред», но производството по издаване на административен акт се прекратява, когато актът все още не е издаден, а в случая актовете – ЗПАМ, са издадени и са влезли в законна сила. Съдът е приел, че няма данни ищецът да е предприел действия по отмяната на тези влезли в сила актове по реда на чл.99 вкл. по чл.99 т.2 от АПК и в срока по чл.100 от АПК (3 месеца от съобщаване на ПП на СРП) пред ответника. Също така е изложил съображения, че с прекратителното постановление на РП не може да се отменят тези заповеди, за което има друг процесуален ред. В този смисъл е приел, че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно наличие на отменен незаконосъобразен административен акт. Съдът е обосновал доказани имуществени и неимуществени вреди в пряка причинна връзка с издадените заповеди, които обаче не са незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на една от кумулативно предвидените законови предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установено наличието на незаконосъобразен административен акт, който е отменен. Тези заповеди са влезли в законна сила и не са оттеглени, в който случай, съгласно чл. 204, ал. 3 АПК, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Жалбоподателят е следвало да оспори по законовия ред заповедите за прилагане на ПАМ или евентуален отказ за възобновяване на административното производство. Установено е по делото от представените доказателства, че на ищеца са наложени ПАМ със заповед на мл.автоконтрольор в сектор в отдел «Пътна полиция» при СДВР, упълномощен със заповед № 513з-6400/2023г. на директора на СДВР, които не са оспорени от адресата им. С издадените заповеди за налагане на въпросните ПАМ, длъжностните лица на ответника са изпълнили правомощията си по закон, при наличие на предпоставката за това, с което са осъществили превенция в защита на обществения интерес. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, такава отмяна не следва от соченото от ищеца постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство, чийто предмет не са процесните ЗПАМ, нито фактическото връщане на отнетото от ищеца свидетелство за управление на моторно превозно средство, свидетелство за регистрация и регистрационни табели. Константна е практиката на ВАС, че всъщност от самата правна същност на принудителните административни мерки, следва изводът, че налагането на ПАМ не е обусловено от влизането в сила на наказателно постановление, респ. на прокурорското постановление. Целта на ПАМ е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл. 22 от ЗАНН), докато целта на НП, респ. на прокурорският акт е съвсем друга и няма касателство към издадената ПАМ. До момента на влизане в сила на постановлението на прокурора наложените ПАМ са пораждали валидно правно действие, каквато е и целта на ЗДвП – свидетелството за управление на МПС да се връща на водача след изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му(чл.24, ал.1,т.5 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина). Административният акт може да бъде оттеглен от издателя му в хипотезите на чл. 91, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 АПК, като в случая не е налице нито една от тях. Представено писмо от 09.12.2024г. не води до извода, че има отмяна или оттегляне, на посочените влезли в сила заповеди за налагане на ПАМ, както се твърди в касационната жалба. Поради решаване на въпроса за отговорността на касационния жалбоподател с постановлението на РП, същото е станало причина действието на процесните ПАМ да бъде преустановено и прекратено, а не оттеглянето на ЗПАМ от компетентния административен орган, поради което посоченото писмо неправилно се интерпретира от касационния жалбоподател като доказателство за отмяната/оттеглянето на ЗПАМ. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на П. С. срещу СДВР с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение