Определение № 50028 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 593/2022 г.
ВКСI търговско отделение03.02.2023 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Г. М. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „В.“ ЕООД против решение №665 от 05.11.2021г. по т.д.778/2021г. на Софийски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Г. М. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „В.“ ЕООД против решение №665 от 05.11.2021г. по т.д.778/2021г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С решението, предмет на обжалване е обезсилено решение от 17.05.2021г. по т.д. № 523/21 на СГС, в частта му, с която е оставена без уважение, жалбата на настоящия касатор против отказ № 202110308185835 от 09.05.2021г на АВ – ТРРЛЮНЦ, с който е отказано вписване по партидата на „В.“ЕООД на заявени промени в обстоятелства, подлежащи на вписване и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение е потвърдено решението на въззивния съд и в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение жалбата на касатора против отказ 20210308191429-2 от 12.05.2021г. на АВ – ТРРЛЮНЦ. Предмет на касационната жалба е така поставеното решение изцяло, съобразно изричното изявление на касатора, с оглед проведено производство по чл.275,ал.2 ГПК вр. чл.262,ал.1 ГПК. При тези фактически данни и с оглед предмета на съдебното производство се налага извод, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. С Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица. Дадени са разяснения, че в Част шеста на ГПК - Охранителни производства, Глава петдесет и пета - Вписване на юридически лица, е предвиден специален ред за вписване образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация, прекратяването на юридически лица и за вписване на други обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър, воден от окръжните съдилища. Общите правила на охранителните производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила. Общото правило за охранителните производства в чл. 540 ГПК не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица с оглед изричната разпоредба на чл. 606 ГПК. В последната са предвидени особени правила по отношение обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други, различни правила. Според чл. 606 ГПК решението на регистърния съд, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. С посочената разпоредба законодателят изрично е регламентирал реда за обжалване на отказа на регистърния съд, компетентността на съответния апелативен съд и реда за разглеждане на частната жалба, без да е предвидена възможност за обжалване на акта на апелативния съд. В тълкувателното решение е изяснено, че различни правила във връзка с обжалваемостта на решението, с което е отказано вписване в съдебен регистър на юридически лица, са установени в други закони - например, в Закона за политическите партии и в Закона за вероизповеданията. Съгласно задължителното за съдилищата тълкувателно решение с приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър – ДВ, бр. 74 от 20 септември 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., част от противоречивата практика на ВКС относно възможността за касационно обжалване на въззивни актове, постановени в производство по чл. 595 - 606 ГПК, следва да се счита за преодоляна. След цитираната дата законодателно въведеното ограничение за инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър / чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ / вече разпростира своето действие и по отношение на отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, следва да се приеме за загубило сила. В случая регистърното производство е започнало по заявление за вписване на промени във вписани обстоятелства по партидата на "В."ЕООД. Ето защо с постановяването на акта на апелативния съд, както и преценката му, че по отношение на единия отказ решението е постановено при невалидно сезиране, поради изтичане на преклузивен срок е изчерпан и решението на апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. Този извод се налага поради това, че решението на апелативния съд по жалба срещу отказ за вписване е изключено от касационен контрол, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК такъв е недопустим и за определенията, постановени в това производство. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.