Определение № 1173 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град (АССГ) и Административен съд – Бургас (АС – Бургас) относно определяне от Върховния административен съд (ВАС) на компетентния съд, който да разгледа жалбата на К. Батальщикова срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4869/11.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие. Жалбоподателката К. Батальщикова, гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, ЛЧН [личен номер], с настоящ адрес: гр. Поморие, [ул. •••], е оспорила Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4869/11.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, с която на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете - еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас. По жалбата е образувано адм. дело № 1982/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, по което с Определение № 2765/03.11.2023 г. производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд - София-град (АССГ). Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно - когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София. Изведен е довод, че оспорващата е гражданин на Украйна, и с оглед статута й с предоставена временна закрила няма постоянен адрес в България, поради което по правилата за местната подсъдност производството следва да се развие пред АССГ. След получаването на делото в Административен съд – София-град е образувано административно дело № 10665/2023 г., по което с Определение № 203 от 08.01.2024 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между АССГ и АС - Бургас, и делото е изпратено на тричленен състав на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. АССГ се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е и че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази разпоредба е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Няма налични данни да има постоянен адрес. Позовавайки се на принципите за бързина, ефикасност и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК, АССГ е извел извод за необходимостта от това да се инициира бързо правосъдие, във връзка с приоритетните интереси на детето. При така установеното, настоящият състав на Върховния административен съд, като обсъди правилата за местната подсъдност, намира следното: След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на К. Батальщикова срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4869/11.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, е Административен съд – Бургас. Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Поморие. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподателката и по регистрационната карта съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания отказ. В исторически аспект първоначалната редакция на АПК, ДВ. бр. 30 от 2006 г., регламентираше местната подсъдност, като се съобразяваше само със седалището на административния орган. Впоследствие нормативната уредба се измени в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя (ДВ, бр. 104 от 2013 г.) с цел удобство на гражданите и достъп до правосъдие. Въпреки че в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) не присъства настоящият адрес, като критерий за определяне на местна подсъдност, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и съвпада със седалището на органа, който е издал административния акт. Освен всичко изложено разпоредбата следва да се тълкува с оглед спецификата на статута на физическото лице – жалбоподател, а именно на чужденец, търсещ закрила на територията на Република България. Изложеното е в съответствие с основния принцип на административното производство по чл. 11 от АПК за бързина и процесуална икономия и обезпечава достъпа на страните до правосъдие. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,