Определение № 162 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадени частна жалба вх. № 8722/19.07.2023 г. от Е. Д. Т. от [населено място] и частна жалба вх. № 8723/17.07.2023 г. от Г. Х. С. от [населено място] срещу определение № 1654/14.06.2023 г. по ч.гр.дело № 2121/2023 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е прекратено производството по делото в частта по частна жалба вх. № 543/31.01.2023 г., подадена от Е. Д. Т. и частна жалба вх. № 300/17.01.2023 г., подадена от Г. Х. С. на лично основание, като частните жалби са оставени без разглеждане. Жалбоподателят Е. Д. Т. поддържа че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и иска отмяната на определението. Сочи, че придадената с нормата на чл.117,ал.1 от Конституцията на РБългария функция на съдебната власт, както законодателят, така и съдът при прилагане на нормативния текст дължат да обезпечат ефекивно средство за осигуряване на достъп до съд. Поддържа, че прокламираният с чл.122 от КРБ достъп до съд е обезпечен посредством нормата на чл.2 ГПК, ангажираща съда да разгледа всяка молба за защита и съдействие, адресирана до него. Предвид изискването за законоустановеност на този процес изключението следва да е изрично и нормативно указано. Сочи, че условие за разглеждане по същество на отправеното искане е оказано съдействие от търсещия защита за обезпечаване пълноценно участие на всички лица, чийто интерес се засяга от повдигнатия с искането въпрос и изпълнение на други, утвърдени от процесуалния закон предпоставки за реализация на правото на достъп до съд. Счита, че определението е немотивирано, а още повече, че ЧСИ се е задоволил с лаконичното: “...констатирах, че депозираните от длъжника жалби са подадени след изтичане на срока по чл.485, ал.2 от ГПК...“, а това всъщност е преклудирало всички негови по нататъшни действия и обжалвания. Прави оплакване, че ЧСИ с едно постановление връща три жалби, като неоснователно е приел, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 485, ал. 2 ГПК (предвидения с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК седем дневен срок не е за подаване на жалба, а за оспорване на заключението на вещото лице). По отношение на срока за подаване на жалба на основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК е посочено, че същият е двуседмичен и е предвиден с разпоредбата чл. 436, ал.1 от ГПК, според която жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Сочи, че от постановлението не става ясно, кога жалбоподателя, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело е уведомен за изготвената експертиза за да може да бъде преценено дали е просрочена молба /жалба/ с вх. № 19611/20.08.2021 г. по описа на ЧСИ, поради което твърди, че жалбоподателят изобщо не е уведомяван и „така наречената жалба“ всъщност е молба за оспорване на заключението на вещото лице и същата е подадена след узнаване от страна на жалбоподателя, че имота е изнесен на публична продан (в действителност жалбоподателят само предполага, че има изготвена експертна оценка без да знае това със сигурност защото не е уведомяван). Счита, че ЧСИ е следвало да уведоми молителя, ако счита, че не следва да изпълни предвиденото с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, т. е. че няма да назначи нова експертиза и какви са мотивите му да не изпълни разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК, тъй като на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК. В 7-дневен срок след като е узнал жалбоподателят е подал възражение/жалба, с която е поискал нова оценка на имота, експертиза и ново вещо лице, като да бъде уведомен за размера на таксата. ЧСИ не само не е уважил молбата му за назначаване на нова оценка, но и не е придвижил жалбата му по съответния ред пред компетентния съд, поради което счита жалбата си за допустима, а по същество - за основателна. Счита, че неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК, заключението на вещото лице не е съобщено на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва. В настоящия случай, ЧСИ е изнесла на публична продан недвижимите вещи, без да го уведоми по надлежния ред, при оценка, която е значително по-ниска от действителните пазарни цени. Въз основа на всичко гореизложено, счита, че постановлението на съдебния изпълнител от 18.01.2022 г. за прекратяване на производството и връщане на жалба с вх. № 19611/20.08.2021 г. по описа на ЧСИ С. К. с peг. № 809 в КЧСИ, с район на действие ВТОС подадена по изп. дело № 20218090400522, е недопустимо, съответно неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени обжалваното определение № 1654/14.06.2023 г. по ч.гр.дело № 2121/2023 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 543/3103.2023 г., подадена от Е. Т. и делото да се насрочи в открито съдебно заседание, за да докаже жалбоподателят правата си. Жалбоподателката Г. Х. С. поддържа, че определението на състава на ВКС в обжалваната част е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди, че проведената публична продан е недействителна и незаконосъобразна. Според жалбоподателката от постановлението за възлагане не става ясно, кога жалбоподателят и другите страните, вкл. тя в качеството й на съдлъжник по изпълнителното дело са уведомени за изготвената експертиза и за насрочената публична продан. Изложени са твърдения, че тя изобщо не е уведомявана (ЧСИ, е следвало да я уведоми, ако счита че не следва да изпълни предвиденото с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК, т.е. че няма да назначи нова експертиза и какви са мотивите за това). С възражение/жалба е поискана нова оценка на имота, експертиза и ново вещо лице, и бъде уведомена за размера на таксата. ЧСИ не само не е уважил молбата за назначаване на нова оценка, но и не е придвижил жалбата й по съответния ред пред компетентния съд. В настоящия случай, ЧСИ е изнесла на публична продан недвижимите имоти без да уведоми по надлежния ред жалбоподателката в качеството на съдлъжник, които са продадени при оценка която е значително по-ниска от действителните пазарни цени. Искането е да се отмени определението на състава на ВКС в обжалваната част, както и постановлението и разпределението към него. Ответникът по частните жалби “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт Л. И. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на частните жалби. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на всеки от жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното: Всяка от частните жалби е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу определение на състав на ВКС, подлежащо на обжалване с частна жалба и са процесуално допустими. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: С определението на състава на Върховния касационен съд в обжалваната част са оставени без разглеждане частни жалби с вх. № 543/31.01.2023 г., подадена от Е. Д. Т. и с вх. № 300/17.01.2023 г., подадена от Г. Х. С. на лично основание, като процесуално недопустими. Прието е, че Е. Т. и Г. С. не са обжалвали решението на окръжния съд по чл.463,ал.1 ГПК пред Великотърновския апелативен съд. Изложени са съображения, че преценката на последния, че жалби на други страни в производството са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане, не засяга правната сфера на Т. и С., а те не са легитимирани да обжалват съдебно решение в защита на чужди права – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. Посочил е, че администриращият съд е следвало да ги върне, а не да им събира държавна такса, да извършва размяна с насрещните страни и да ги изпраща за разглеждане по същество от касационната инстанция. С оглед тези съображения, е приел, че в тази му част производството следва да бъде е прекратено. Настоящият съдебен състав възприема изводите на състава на ВКС в обжалваната част от посоченото определение. От събраните по делото доказателства се установява следното: „Дио Трейд“ ЕООД – Варна, като ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 522/2021 г. на ЧСИ С. К. е подал жалба срещу постановление за извършено разпределение на постъпили по делото суми от 16.03.2020 г., след извършена публична продан на недвижими имоти. Изпълнителното дело е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. Д. Т., „Винтрейд“ ЕООД, Г. Х. С., „Винарна Добрич“ ООД и ипотекарен длъжник „Дио Трейд“ ЕООД. С решение по чл. 436 ГПК № 304/27.07.2022 г. по в.ч.гр.дело № 408/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение жалбата на „Дио Трейд” ЕООД Варна ипотекарен длжник по изпълнително дело № 522/2021 г. на ЧСИ С. К. срещу постановление за извършено разпределение на постъпили по делото суми от 16.03.2022 г. по изпълнителното дело. Срещу постановеното решение е подадена жалба от „Дио Трейд” ЕООД, в която са мотивирани оплаквания и срещу постановлението на съдебния изпълнител за възлагане. В тази част с решение № 180/12.12.2022 г. по в.ч.гр.дело № 422/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново е прието, че жалбата е недопустима, като излизаща извън предмета на спора. Прието е, че няма жалба против това действие на частния съдебен изпълнител. „Винтрейд“ ЕООД и „Винарна Добрич“ ООД също са подали жалби против решението на Окръжен съд Велико Търново, които с решението от 12.12.2022 г. по в.ч.гр.дело № 422/2022 г. апелативният е преценил за недопустими, тъй като с тях се предявяват в защита чужди права, което е недопустимо по силата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Тези търговски дружества не са обжалвали извършеното от частния съдебен изпълнител разпределение и не могат да реализират за първи път свои права по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК. С решението на окръжния съд не е извършена промяна в разпределението, което да рефлектира върху правната им сфера, за да имат правен интерес да обжалват подобна промяна пред апелативната инстаниця и е недопустимо да мотивират доводи, че окръжния съд не е уважил жалбата на друга страна в изпълнителния процес. При тези съображения техните жалби против решението на окръжния съд са оставени без разглеждане и образуваното пред апелативния съд производство в тази част е прекратено. Производството по ч.гр.дело № 2121/2023 г. на ВКС, IV г.о. е образувано по частни жалби, подадени срещу решение № 180/12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 422/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено. Частна жалба срещу посоченото решение на Великотърновския апелативен съд е подадена от „Винарна Добрич“ ООД, представлявано от Г. Х. С., като се обжалва решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалба на страната против решение № 304/27.07.2022 г. по ч.гр.д. № 408/2022 г. на Великотърновски окръжен съд. В жалбата няма никакви съображения относно допустимостта на жалбата, предмет на разглеждане от апелативния съд, съответно какъв е порокът на съдебния акт, постановен от апелативния съд. Изложени са общи твърдения за незаконосъобразност на извършена публична продан от съдия изпълнител. Г. Х. С., на лично основание и “Винтрейд“ ЕООД са подали частна жалба срещу решение № 180/12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 422/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на търговското дружество против решение № 304/27.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 408/2022 г. на Великотърновски окръжен съд. В жалбата са изложени само оплаквания за незаконосъобразност на публична продан, извършена от съдия изпълнител. Срещу посоченото решение на Великотърновския апелативен съд е подадена частна жалба от Е. Д. Т. в частта, с която са „оставени без разглеждане частни жалби“. Изложени са твърдения, че публичната продан, извършена по изпълнителното дело, е незаконосъобразна. “Дио трейд“ ЕООД е подал частна жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане неговата частна жалба само в частта й, насочена против постановлението за възлагане на недвижими имоти по изпълнително дело № 20211809040522. Частните жалби на Е. Д. Т. и на Г. Х. С., подадена на лично основание срещу решение № 180/12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 422/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, имаща характера на определение, с което производството по делото е прекратено са недопустими. Жалбоподателите Е. Т. и Г. С. не са обжалвали решението на окръжния съд пред Великотърновския апелативен съд. Преценката на Великотърновския апелативен съд, че жалби на други страни в производството са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане, не засяга правната сфера на Т. и С.. Жалбоподателите Е. Т. и Г. С. не са легитимирани да обжалват решението на Великотърновския апелативен съд в защита на чужди права - по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК. Правилно с обжалваното определение е прието, че администриращият съд е следвало да ги върне. Частните жалби на Г. С. на лично основание/жалбоподателката е и управител на „Винарна Добрич” ООД и на „Винтрейд” ЕООД/ и на Е. Т. срещу решение № 180/12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 422/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, каквито са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение