Определение № 751 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение23.11.2015 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. Я. М., [населено място], с искане за допълване на определение №618 от 29.09.2015 г. по ч. гр. дело № 3876/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е образувано по молба вх. №11274/21.10.2015 г. на Б. Я. М., [населено място], с искане за допълване на определение №618 от 29.09.2015 г. по ч. гр. дело № 3876/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о., с което е оставена без уважение частната му жалба като е потвърдено определение №3146 от 22.12.2014 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. дело №4670/2014 г. Според молителя съдът е пропуснал да се произнесе в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли на обжалване определението, пред кой съд и в какъв срок. С определение №618 от 29.09.2015 г. по ч. гр. дело № 3876/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о. е прието, че съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая е поискано изменение в частта на разноските на решение по жалба срещу действия на съдебен изпълнител и според чл.437, ал.4, изр.2 ГПК то не подлежи на обжалване. По тази причина не подлежи на обжалване и съдебният акт за разноските. С определението на ВКС не са присъдени деловодни разноски и не е посочено дали то подлежи на обжалване. Молбата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Определение №618 от 29.09.2015 г. по ч. гр. дело № 3876/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV г.о. е постановено в производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не е посочено дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, защото то не подлежи на обжалване. Само когато съдебният акт подлежи на обжалване е необходимо да се посочи пред кой съд и в какъв срок това може да стане. Съобразно разпоредбите на ГПК отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановен съдебният акт. Спрямо нея това е санкция за неоснователно предизвикания правен спор. С определението не са присъдени деловодни разноски, защото е прието, че такива в случая не се дължат. Ако се дължаха, то биха били в тежест на молителя. Ето защо молбата за допълване на определението трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Цитирани разпоредби

3