Определение № 50016 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Пл.П. като пълномощник на Н. Й. В., срещу определение № 260217 от 31.03.2022 г. по в.гр.д. № 325/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на адв. П. като пълномощник на Н. В. за изменение на решение № ІІ-32 от 20.08.2021 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението поради необоснованост и противоречие с процесуалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е взела лично участие във въззивното производство поради допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, тъй като съдът не е уважил искането за отлагане на делото поради наличие на уважителна причина, и е разгледал делото в едно съдебно заседание, поради което тя не е могла своевременно да направи възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. В подадения писмен отговор на частната жалба ответниците по касация С. К. Г., К. К. Г., И. К. Г. и С. К. Р. изразяват становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивно решение № ІІ-32 от 20.08.2021 г. по в.гр.д. № 325/2021 г. на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение № 260447 от 16.10.2020 г. по гр.д. № 10484/2019 г. на Районен съд-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Й. В. против К. К. Г., С. К. Р., И. К. Г. и С. К. Г. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на този иск. С оглед този резултат ищцата Н. В. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответниците направените от тях във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 4 500 лв. С молба от 23.02.2022 г. ищцата чрез своя пълномощник е поискала от въззивната инстанция да измени по реда на чл. 248 ГПК постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. За да остави тази молба без уважение въззивният съд е приел, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е заявено от ищцата след приключване на устните състезания по делото, поради което се явява недопустимо. Като се е позовал на разясненията, дадени в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът е посочил, че претенцията за разноски може да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това е и моментът, до който най-късно може да бъде направено възражението по чл. 78, ал.5 ГПК. В случая възражението е заявено от жалбоподателката след този срок, поради което се явява преклудирано. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Според чл. 80 ГПК, искането за присъждане на разноски може да бъде направено най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най- късно в това заседание страната може да представи списък на разноските и доказателства, че са заплатени. Макар да не е изрично посочено в закона, това е и крайният процесуален срок, до който насрещната страна може да заяви своето възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може то да бъде преценено и взето предвид от съда при постановяване на решението. Когато делото се разглежда в открито съдебно заседание, както е в настоящия случай, за да е заявено своевременно, искането за присъждане на разноски или за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, следва да бъде направено устно или с писмена защита, депозирана до приключване на последното съдебно заседание. Жалбоподателката Н. В. е било редовно призована за проведеното на 30.03.2021 г. открито съдебно заседание с призовка, връчена на нейния пълномощник адв. Пл.П. на 12.03.2021 г. На 16.03.2021 г. същият е депозирал пред Бургаския окръжен съд молба за отлагане на делото, в която е посочил, че на посочената датата е служебно ангажиран по друго дело, както и че доверителката му се намира в чужбина. Към тази молба не са приложени доказателства за така твърдените обстоятелства. На 29.03.2021 г., т.е. преди датата на откритото съдебно заседание, от същия е постъпила писмена защита, в която няма релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, макар към този момент по делото да е имало приложени доказателства за неговия размер и реално заплащане – към отговора на въззивната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото пред въззивната инстанция ответниците са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв., а с отговора е направено искане за тяхното присъждане. Съгласно чл. 142, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 11/2023 г., съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Както към молбата за отлагане на делото от 16.03.2021 г., така и към писмената защита от 29.03.2021 г., в която отново е направено искане за отлагане на делото, няма приложени доказателства в подкрепа на твърдението на адв. П. за служебна ангажираност като пълномощник на страна по друго дело, както и за невъзможност за лично явяване на страната по обективни причини. При тези данни оплакването, че жалбоподателката е била лишена от възможност да заяви своевременно до приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция възражението си по чл. 78, ал.5 ГПК поради допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, не може да се счете за основателно. По тези съображения обжалваното определение като постановено в съответствие с процесуалния закон, задължителната практика на ВКС и данните по делото, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът