Определение № 9247 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Карнобат, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Вълева, срещу Определение № 6943/30.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1704/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на лицето за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0282-000052/13.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ – Карнобат. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че изводът на административния съд за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК е неправилен и необоснован. Аргументира се, че към искането за спиране предварителното изпълнение на акта е представено удостоверение относно майката на лицето, която живее в населено място без градски транспорт, и която се нуждае от грижи. Иска се отмяна на определението и уважаване искането за спиране. Ответникът – мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ – Карнобат, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Р. П. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0282-000052/13.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ – Карнобат, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ по отношение на управлявания от лицето автомобил. Нарушението, изразяващо се в управляване на собствен автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0,75 промила, е извършено на 13.07.2026 г., за което е съставен АУАН № GA5313853/13.07.2026 г. С нарочна молба до съда лицето е поискало спиране допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на мярката. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП оспорването на заповедта не спира изпълнението ѝ, като в този случай законодателят е презумирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес, който трябва да бъде защитен. Посочил е, че за спиране на предварителното изпълнение е необходимо оспорващият да установи, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че в направеното пред него искане лицето не е посочило конкретни вреди, които да се отличават със своята значителност или трудна поправимост. По отношение на представеното удостоверение, издадено от кметския наместник на [населено място]. общ. Сунгурларе, обл. Бургас, е прието, че отразените в него факти и обстоятелства, също не обосновават наличие на необходимите предпоставки за спиране изпълнението на акта. Определението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно е съобразил и административният съд, предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. В конкретния случай по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, не са представени достатъчно и убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни последици, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Противно на доводите на касатора, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посредством анагажираното удостоверение не се установяват факти, които да обосновават извод за каквито и да е вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя. Действително, незабавното изпълнение несъмнено накърнява интересите на жалбоподателя, но не всяко засягане на права и интереси обаче е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. За сметка на това описаното в заповедта за прилагане на мярката деяние е счетено от самия законодател за достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения интерес на частното лице. Незабавното изпълнение в случая не надхвърля преследваната от закона цел, която е както преустановителна, така и превантивна, като не се установява нарушение принципа за съразмерност. С оглед изложените съображения, определението на административния съд, с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0282-000052/13.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ – Карнобат, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,