Определение № 5442 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Д. С. К. и Е. Д. К. против определение № 2958 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу заповед от 23.09.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Пловдив и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по жалбите им. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: Административният съд правилно приема, че жалбите на Д. и Е. К. против заповед от 23.09.2021 г. на началника на СГКК-Пловдив са недопустими на основание чл. 159, т. 1 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява на 23.09.2021г. от страна на началника на СГКК- Пловдив да е одобрено изменение на КК на [населено място] за имота на жалбоподателите ПИ с идентификатор 03304.503.750, изразяващо се в промяна на границите и намаляване площта на имота. В становището на началника на СГКК- Пловдив, представено съгласно разпореждане на административния съд от 17.03.2025г., издадено в изпълнение на указанията, дадени с определение № 2379 от 10.03.2025 г., по адм. дело № 2101/2025 г. по описа на Върховния административен съд, изрично е посочено, че заповед за изменение на КККР за имота на жалбоподателите ПИ с идентификатор 03304.503.750 по КК на [населено място] не е издавана и площта на имота е тази, отразена при одобряване на кадастралната карта съд заповед № РД-18-294/2020г. на изпълнителния директор на АГКК. Данни за такъв индивидуален административен акт не са посочени и от жалбоподателите, които въпреки предоставената от съда изрична възможност за конкретизиране на предмета на оспорване, не сочат заповед със съответен номер, която да засяга пряко и непосредствено техни прави и законни интереси. С оглед констатацията, че заповед за изменение на КК за имота на жалбоподателите не е издавана от началника на СГКК- Пловдив нито на 23.09.2021 г., нито на друга дата, съставът на административния съд правилно приема, че липсва подлежащ на оспорване административен акт, подадените жалби са недопустими на основание чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Ако се приеме, че частните жалбоподатели оспорват одобрено изменение в КРНИ по отношение на съседния ПИ с идентификатор 03304.503.746, с оглед данните, че такова изменение е одобрено от началника на СГКК - Пловдив по реда на чл. 53а ЗКИР вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР на 23.09.2021г., то жалбите им отново са недопустими, тъй като двамата оспорващи не са заинтересовани лица по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗКИР и за тях липсва правен интерес от обжалването. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на определение № 2958 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. на Административен съд – Пловдив и съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,