Решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г.

Решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Патрик Б. срещу решение № ЗЗ/ 17.03.2017 г. по т. д. № 346/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 281/30.06.2016 г. по т. д. № 301/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Патрик Б. иск по чл. 694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на "Бора 2002" ООД от "Добринище ски" ЕАД /н./ в размер на 107 451,21 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че е бил лишен от възможност да докаже твърденията си за симулативност на сключените договори, които привидно създават в полза на ответника "Бора 2002" ООД основание да бъде кредитор на несъстоятелния длъжник "Добринище ски" ЕАД /н./. Ангажираните пред въззивния съд новооткрити писмени доказателства установявят източването на активите на длъжника в посока свързани с него лица. Неправилно според касатора въззивният съд е приел, че счетоводството на "Добринище ски" ЕАД /н./ е било водено в съответствие със ЗСч, а оттук необосновано е възприел, че правилно са били осчетоводени задълженията на посоченото дружество спрямо "Бора 2002" ООД. Ето защо намира, че неправилно е отказано откриване на производство по оспорване автентичността на представените от ответниците фактури. Необосновано САС е приел, че оспорените от касатора подписи върху процесното споразумение от 17.11.2011 г. са били положени от лицата Б. Б. и Ноел Глин, при категорични данни, че съществуват несъответствия между оригинала и завереното за вярност копие в местоположението на подписите спрямо линията на писане, печатния текст и елементите на подписите спрямо редовете и печатния текст. При горната установеност и при непредставяне на оригинал, който съответства на ангажираното в процеса копие, е следвало последното доказателство да се изключи от доказателствения материал, а различният от него оригинал въобще да не се включва. Неправилно е било отхвърлено възражението на касатора за изтекла давност по отношение на предявеното в производството по несъстоятелност на "Добринище ски" ЕАД /н./ вземане от страна на "Бора 2002" ООД. Становището на решаващия съд е било обосновано със сключването на споразумението от 17.11.2011 г. При направено от касатора оспорване за антидатиране на същото САС неправилно е разпределил доказателствената тежест като е възложил на оспорващия да доказва твърдението си, а не на подписалия го кредитор, който е представил документа в процеса. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Ответникът "Бора 2002" ООД поддържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Съобразно заключението на ССЕ правилно несъстоятелният длъжник е отнесъл задълженията си за местни данъци и такси за годината, в която те са му станали известни, поради което не е налице нередовност на воденото от него счетоводство. Споразумението от 17.11.2011 г. е било представено още с молбата за предявяване на вземането на "Бора 2002" ООД пред синдика, а не с писмения отговор на исковата молба по осн. чл. 694 ТЗ, като заверените от адвокат копия на документи имат силата на официално заверени преписи и е недопустимо в този случай да се изисква оригиналът на документа. По делото не е било оспорено заключението на СПЕ, че подписите върху споразумението принадлежат на лицата, посочени за негови издатели. Ищецът не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и спрямо него поставената в споразумението дата важи. Той не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата, освен при твърдение за абсолютна симулация, което в процеса не се доказва. Само ако ищецът беше доказал абсолютната симулация на споразумението, то доказването на датата в документа е в тежест на "Бора 2002" ООД. Претендират се разноски. Ответникът "Добринище ски" ЕАД /н./ поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита, че от заключението на ССЕ се установява по несъмнен начин редовността на осчетоводяването на процесните фактури и споразумение, а доводите на касатора относно задълженията към НАП не променят горните изводи. Правнорелевантно за преценката на съда относно автентичността на процесното споразумение от 2011 г. е единствено неоспореното от страните заключение на СПЕ, че подписите за представляващи двете дружества принадлежат на посочените лица. Неоснователно е възражението за изтекла давност, защото то според ответника по касацията може да се направи от него като длъжник на кредитора по това вземане, но не и от друг кредитор. Последният не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и поставената върху документа дата за него важи. Претендират се разноски за касационна инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от представените по делото нотариални актове сключването на договори за покупко-продажба на гори, за които са издадени фактури и и по които част от продажната цена в размер на 92 069, 58 лв. не е била заплатена от купувача – несъстоятелен длъжник и която сума е установена като дължима в споразумение от 17.11.2011 г., сключено между продавача "Бора 2002" ООД и купувача "Добринище спа" ЕАД. Изложеното според решаващият съд се подкрепя и от заключението на вещото лице, видно от което още от 2007 г. в счетоводството на продавача е било осчетоводено вземане от купувача за 3 082 069, 58 лв. по 87 бр. фактури, съответно в счетоводството на купувача е осчетоводено задължение към продавача в посочения размер. Съобразно движението по банковата сметка на продавача в нея през 2007 г. е постъпила сумата от 2 990 000 лв. с наредител купувача като това плащане е погасило задължението по 85 бр. фактури и частично по фактура № 86/31.07.2007 г. Остатъкът от 92 069, 58 лв. е дължим по цитираната фактура и по фактура № 87/31.07.2007 г. и предвид НА № 146 и № 149 от същата дата. Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на въззивника за неправилен отказ за откриване на производство по оспорване на представените по делото фактури, както и за неоснователен отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за свързаност между ответниците и за допускане на поставени от въззивника – ищец по иска въпроси към съдебно – счетоводната експертиза, като е изложил подробни съображения по всяко от тези възражения. Относно изложените възражения за изтекла давност, основани на твърдението за антидатиране на процесното споразумение от 17.11.2011 г., въззивният съд е споделил изводите на окръжния съд, че ищецът не е трето лице по смисъла на на чл. 181, ал. 1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ /споразумение/ важи. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът – въззивник не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. Въз основа на това съдът е стигнал до извода, че са налице безспорни доказателства за сключените нотариални актове и съставените въз основа на тях фактури, налице е договорен падеж, не е изтекла погасителната давност на вземането, липсват доказателства за заплащане на пълната продажна цена, както и за твърдяната от въззивника привидност на сключените договори. С определение № 503/14.11.2018 г. по т. д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му със съдебната практика, обективирана в Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г. о., по правния въпрос относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: В посоченото по-горе съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС, е направен преглед на установената от Върховния касационен съд практика кои лица са "трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Посочено е, че според решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г. о., "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ г. о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. N 7175/2014 г., ІV г. о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ г. о.). Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, решение № 84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/2008 г., II т. о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В заключение съставът на IV г. о. на ВКС е дал отговор, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Поради изложеното се налага следния отговор на поставения правен въпрос: Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. По същество на касационната жалба: В обжалваното въззивно решение БАС е приел разрешение по правния въпрос в отклонение от така дадения отговор. При изрично оспорване с исковата молба на датата, на която е било подписано споразумение от 17.11.2011 г., представляващо по същността си признание за съществуване на дълга, а оттук явяващо се релевантно към възражението за погасяване по давност на вземането спрямо несъстоятелния длъжник на кредитора-ответник по иска с правно осн. чл. 694 ТЗ, въззивният съд е приел, че касаторът е обвързан от посочената в документа дата и не може да противопоставя възражение за антидатиране на документа, освен при твърдение за абсолютна симулация, което в случая не било доказано от него. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. Кредитор на несъстоятелността, оспорващ вземането на друг кредитор в производство по чл. 694 ТЗ, не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице. Следователно той не може да се позовава на недостоверност на дата, поради неосъществяване на някое от изрично предвидените в чл. 181, ал. 1 ГПК условия, но може да оспорва същата и в този случай доказателствената тежест за установяване на датата на споразумението се носи от другия кредитор, който иска да извлече изгодни за себе си правни последици от този факт – а именно, че на 17.11.2011 г. е направено признание от длъжника, което прекъсва на осн. чл. 116, б. а ЗЗД давността за това вземане. Освен това при евентуален извод за антидатиране на документа този факт следва да се прецени заедно с останалите по делото доказателства, за да може решаващият съд да направи обосновано заключение дали съставянето на същия документ не е само привидно с оглед нуждите на производството по несъстоятелност. Горната установеност налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на въззивния съд, който следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест относно оспорената дата на процесното споразумение и им даде срок за ангажиране на доказателства в тази връзка. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение