Определение № 17 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 985/2021 г.

Постъпила е молба от М. Д. М., действаща като ЕТ „М. М.“, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. В. с искане да бъде допълнено определение №60595 от 13.07.2021 г. по гр.д. №985/2021 г., на ВКС, ІII г.о., като бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва молбата и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 261017 от 05.11.2020 г. по в.гр.д. № 4464/2019 г. на Софийския градски съд. В мотивите на определението е посочено, че от М. Д. М., действаща като ЕТ „М. М.“, [населено място] е направила искане за присъждане на разноските, направени за касационното производство, но доколкото по делото липсват доказателства за техния размер и действителното им извършване, такива не следва да се присъждат. Съдът констатира, че с молба от 19.03.2021 г. обаче по делото са били представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Изплатеното възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите над тридесет и пет правни въпроси относно допустимостта на касационното обжалване при конкретния случай. Ето защо трябва да се направи извод, че няма несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред ВКС. Ето защо, съдът намира, че определението трябва да се допълни в частта му за разноските като на М. Д. М., действаща като ЕТ „М. М.“, [населено място], се присъдят 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.