Определение № 2446 от 11.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 130/2023 г.

Производството по делото е с правно основание чл.288 от ГПК и е приключило с определение № 1624 от 13.06.2023г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № N-1182 от 14.09.2022г. по в.гр.д. № 3142 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд. Налице е влязъл в сила акт, с който ЧСИ М. Д. В. е осъдена да заплати на Ю. П. Д. сумата от 19 601лв., обезщетение за претърпени вреди по изп.д.№ 343/2015г.на ЧСИ В., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. Постъпили са две молби: с вх.7386 от 23.06.2023г. от частен съдебен изпълнител В. и с вх.8362 от 12.07.2023г. от частен съдебен изпълнител М., рег.№ 846, с идентично искане – обезпечението, внесено от касатора М. Д. В., по ч.гр.д.№ 4032/2022г. в размер на 19 601лв., като гаранция по специалната сметка на ВКС, да бъде преведена по посочена сметка на ЧСИ за частично погасяване на дълга им по изп.д.№ 20228460400408. За направеното искане Ю. П. Д. е уведомен на 3.08.2023г., чрез процесуалният му представител адвокат П. и в предоставения седемдневен срок не е изразил становище. След извършена служебна справка е констатирано, че сумата по обезпечението е налична, за което е издадено удостоверение от 8.08.2023г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Налице е влязло в сила осъдително решение, с което е установено вземането, предмет на образуваното изп.д.№ 20228460400408 по описа на ЧСИ М.. С оглед изхода на спора, наличието на окончателен осъдителен акт, при липса на хипотеза по чл.403 ГПК, липса на направено възражение и като съобрази, че сумата по обезпечението е внесена именно като гаранция за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, настоящият съдебен състав намира че следва да удовлетвори направеното искане, поради което