Решение № 277 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Стара Загора, чрез гл. юрк. Маркова като процесуален представител, срещу решение № 1998 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 989/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу негова заповед № ДК-02-СЗ-3/24.10.2024 г., както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Брикел“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, чрез Я. Павлов като изпълнителен директор и адв. Желязков като пълномощник, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-СЗ-3/24.10.2024 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на настоящия ответник е наредено да премахне незаконен строеж: „Мобилна модулна станция за дизелово гориво“, първа категория, находящ се в ПИ с идентификатор 53134.513.33 по КК на с. Обручище, общ. Гълъбово, с административен адрес: площадка „Брикетопроизводство“, с възложител „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Излага съображения, че процесната модулна станция не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Счита, че спорният обект представлява преместваем обект, който отговаря на техническите характеристики по § 5, т. 80 ДР ЗУТ и въпреки че няма някое от предвидените за такъв обект предназначения по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ЗУТ, изграждането му като преместваем обект е допустимо съгласно Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Достига до заключение, че в оспорения административен акт обектът неправилно е определен като строеж от първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗУТ, доколкото тази разпоредба касае строежи, които отговарят и на изискванията на § 5 т. 38 ДР ЗУТ. Приема, че обектът не обслужва друг строеж от първа, втора или трета категория, поради което не се прилага изключението по чл. 8 ал. 2 т. 2 б. „б“, подт. „аа“ ЗАРИДНПНП, според което в този случай той би имал качеството строеж, дори да е изпълнен като преместваем обект. С оглед липсата на строеж обосновава извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, нещо повече – че същата е нищожна поради постановяването й от некомпетентен орган, тъй като компетентен да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти е кметът на общината. Посочва, че в случая не се касае за обект по смисъла на чл. 57а, ал. 2, за който с компетентност разполага началникът на ДНСК или оправомощено от него лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на комплексна съдебно-техническа експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в обжалваното решение се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Не се сочат конкретни аргументи в тази насока. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят до обосноваността на съдебния акт и преценката на съда за съответствието му с относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 225, ал. 1, изр. 1 ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях, от което следва, че компетентността на този административен орган е обусловена от категорията на строежа. В случая спорът се свежда до характера на разпореденото за премахване, а именно дали притежава белезите на строеж (съответно неговата категория) или на преместваем обект по смисъла на ЗАРИДСНПНП. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че процесната модулна станция за дизелово гориво представлява преместваем обект, а не строеж. За да се квалифицира един обект като преместваем, той следва да отговаря кумулативно на няколко изисквания, определени в чл. 56, ал. 1, чл. 57 и § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Относно начина му на прикрепване към терена, необходимо е при поставянето му и/или след премахването му да не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Във връзка с възможността да бъде преместван, изисква се след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Необходимо е също обектът да има някое от предвидените в чл. 56, ал. 1 и чл. 57 ЗУТ предназначения. По делото се установява по несъмнен начин, че процесната модулна станция не отговаря на дефиницията за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същата не е прикрепена трайно към земята. В оспорената заповед е посочено, че тя се състои от надземен резервоар и колонка за гориво, разположени върху съществуваща асфалтова настилка в ПИ с идентификатор 53134.513.33 по КККР, като резервоарът е закрепен върху метална рама, а колонката е монтирана на метална платформа, свързана с рамата на резервоара. В заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, което не се оспорва от страните, е направен извод, че премахването или преместването на модулната станция няма да доведе до трайно изменение в начина на ползване на земята и на обекта, който се отделя. Няма спор, че модулната станция не отговаря на нито едно от посочените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ предназначения. По делото е установено, че тя се използва за зареждане на пътни превозни средства за нуждите на търговското предприятие на ответника и се намира на територията на Брикетната фабрика. Въпреки това съдът достига до законосъобразен извод, че качеството й на преместваем обект се обосновава от ЗАРИДНПНП като специален закон, който регулира условията и редът за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. По делото е представено удостоверение № 2444/19.11.2021 г., от което е видно, че „Брикел“ ЕАД е регистрирано по реда на ЗАРИДНПНП за извършване на „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ чрез вътрешен обект в гр. Гълъбово. За посочения в удостоверението вид дейност законът предвижда разрешителен режим. Както субектите на дейността, така и обектите, в които тя се осъществява, се регистрират при условие, че съответстват на поставените от законодателя изисквания. В чл. 8, ал. 2, т. 2 ЗАРИДНПНП е предвидено, че търговията на дребно с нефт и продукти от нефтен произход може да се осъществява от бензиностанции и/или вътрешни обекти. В случая модулната станция представлява „вътрешен обект“ по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗАРИДНПНП, според който такъв обект е съоръжение или обект, който е трайно прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди. Предвид установените технически характеристики на модулната станция и след като ЗАРИДНПНП допуска обекти от категорията на процесния да бъде изграден като преместваем, правилно съдът приема, че същият отговаря на това понятие и не следва да се приема за строеж. Неоснователно е възражението на касатора, че процесната модулна станция представлява строеж по силата на чл. 8, ал. 2, т. 2, б. „б“, подт. „аа“ ЗАРИДНПНП. Посочената разпоредба предвижда, че търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход може да се извършва от вътрешен обект, който да бъде изпълнен или като строеж, или като преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Същата норма урежда изключение, отнасящо се до вътрешен обект, който обслужва строеж от първа, втора или трета категория. В този случай, дори изпълнен като преместваем, обектът следва да се определи като строеж по силата на общата законова разпоредба на чл. 137, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗУТ във връзка с изключението, предвидено в специалната норма на чл. 8, ал. 2, т. 2 б. "б" подт. "аа" ЗАРИДНПНП. Твърдението на касатора, че спорният обект попада в изключението на цитираната специална норма, тъй като обслужва строеж от първа категория, а именно ТЕЦ „Брикел“, не се подкрепя от данните по делото. Мобилната модулна стнация е разположена на производствената площадка на Брикетната фабрика, която се намира в самостоятелен имот, различен от този на топлоелектрическата централа. Не се споделя доводът на касатора, че дейността на двете съоръжения е взаимообвързана, тъй като издаденото комплексно разрешително с рег. № 40-Н2/2021 за дейността, осъществявана от ответното дружество, се отнася както до ТЕЦ, така и до Брикетната фабрика. Обстоятелството, че отпадъци, третирани на площадката на Брикетната фабрика, се горят в съоръжения на ТЕЦ "Брикел", не доказва необходима обвързаност между двете производства. Независимо че са собственост на едно и също юридическо лице – „Брикел“ ЕАД, двете производства могат да съществуват самостоятелно. Фактът, че става дума за две отделни производствени дейности се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Не се твърди и не се сочат доказателства за това, че мобилната модулна станция за дизелово гориво се използва за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, ползвани за нуждите на ТЕЦ "Брикел". Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че в случая изключението по чл. 8, ал. 2, т. 2 б. "б" подт. "аа" ЗАРИДНПНП се прилага и предвид разрешената на „Брикел“ ЕАД дейност за извършване на „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ съгласно удостоверение № 2444/19.11.2021 г. Касаторът твърди, че разрешената на ответното дружество дейност задължително включва и „зареждането с продукти от нефтен произход на пътни превозни средства, извънпътна техника или механизация на трети лица чрез вътрешен обект“, което принципно е забравено по силата на чл. 24, ал. 1 ЗАРИДНПНП. Един от случаите, в които се допуска зареждане на превозни средства и техника на трети лица от вътрешен обект, е когато той обслужва строеж от първа, втора и трета категория (чл. 24, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗАРИДНПНП). По този начин, само въз основа вида разрешена дейност, касаторът обосновава твърдението си, че спорният обект обслужва строеж от първа категория, поради което и по силата на изключението, предвидено в чл. 8, ал. 2, т. 2 б. "б" подт. "аа" ЗАРИДНПНП, самата мобилна модулна станция представлява строеж. Настоящият състав не споделя този довод. Следва да се има предвид легалната дефиниция на „търговия на дребно“ по § 1, т. 5 ДР ЗАРИДНПНП, според която тази дейност включва (а) продажба на нефт и продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез бензиностанции и/или (б) зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл. 2, ал. 2, т. 7 от закона. По делото не са представени данни процесният обект да се ползва за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника или механизация на трети лица. Първоинстанционният съд приема за безспорно, че модулната станция е изградена за задоволяване на собствените нужди на „Брикел“ ЕАД. Това заключение не се оспорва от касатора. С оглед дефиницията по § 1, т. 5 ДР ЗАРИДНПНП и наличните данни за ползването на модулната станция, не може да бъде обосновано приложението на чл. 24, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗАРИДНПНП, съответно придаването на качеството строеж на процесния обект по силата на изключението, предвидено в чл. 8, ал. 2, т. 2 б. "б" подт. "аа" ЗАРИДНПНП. Ето защо, като приема, че в случая е установен не строеж от първа категория, а преместваем обект, по отношение премахването на който касаторът не разполага с компетентност, съдът достига до законосъобразен извод за нищожност на оспорената заповед. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки заявената от ответника претенция за разноски, направени за настоящото производство, същият не представя доказателства за извършването им, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,