Определение № 111 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 286/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1, ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еко-Титан“ ЕООД– [населено място], срещу определение №1653 от 09.09.2020г. постановено по в.т.д. №2287/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№22/2020г. по описа на Видински окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно с твърдение, че изложените в определението мотиви са бланкетни и несъстоятелни. Според частния жалбоподател в случая не са налице предвидените в чл.229, ал.1 т.4 ГПК кумулативни предпоставки за спиране на производството поради съществуващ преюдициален съдебен спор между страните, касаещ същите процесни периоди и същото основание. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на САС за по-нататъшни процесуални действия по въззивната жалба на [община]. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от [община], в която се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се иска нейното отхвърляне. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният състав по в.т.д.№2287/2020г. на САС, е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до приключването с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№22/2020г. по описа на Видински окръжен съд. Позовавайки се на разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, апелативният състав е изложил съображения за задължението на съда на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК да спре производството, тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Посочил е, че предмет на въззивното производство пред САС е наличието или липсата на задължение на [община] за заплащане в полза на „Еко –Титан“ ЕООД на обезщетение за забава при извършените от общината плащания по фактури в полза на „Еко –Титан“ ЕООД по договори №9/26.05.2016г. и договор №10/26.05.2016г. Съдът е акцентирал върху факта, че видно от представения след постановяването на решението от първата инстанция препис от искова молба вх.№941/ 25.03.2020г., [община] е сезирала Видински окръжен съд с иск срещу „Еко -Титан“ ЕООД за връщане на недължимо платени суми за фактурирани от дружеството услуги по двата същите два договора като по исковата молба на общината е образувано т.д.№22/2020г. на Видински ОС. Според апелативния състав доколкото вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД се явява акцесорно на главните вземания, произтичащи от правоотношенията между страните, а дължимостта на последните е оспорена пред съда с посочената искова молба, е налице преюдициална връзка между двете производства, което обуславя спиране на производството по в.т.д.№2287/2020г. на САС. Обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за липса на преюдициалност на висящия спор пред Видински ОС спрямо спора, предмет на производството по в.т.д.№2287/2020г. на САС. От съдържанието на исковата молба, депозирана пред Видински ОС, е видно, че повдигнатият пред него спор за недължимо платени суми касае пряко наличието или липсата на основания за плащане на възнагражденията от страна на възложителя [община] към изпълнителя „Еко –Титан“ ЕООД въз основа на същите договори за същия период. Вземането за лихви за забава е акцесорно на задължението на длъжника за заплащане на дължимата по договора главница, което обуславя значението на спора пред Видински ОС за правилното решаване на висящия спор за лихви за забава. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение