Определение № 692 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 681/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. С. от гр. А., чрез пълномощника си адв. Н от АК- П., срещу определение № 2* от 11.09.2009 г. по ч.гр.д. № 2238/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба срещу определение № 797 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 647/2009 г. на А. районен съд/АРС/ в производство по чл. 140 ГПК, в частта му, с която е върнат на жалбоподателката предявеният от нея обратен иск срещу община А., поради нередовността му. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответницата по жалбата К. П. Д. от гр. А. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на АРС, с което е върнат на жалбоподателката С. предявеният от нея обратен иск срещу община А. в производството по гр.д. № 647/2009 г., не подлежи на инстанционен контрол, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е законосъобразно. Пред А. районен съд ищцата К е предявила срещу ответницата Д обективно съединени искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД. В хода на производството ответницата С е поискала да бъде привлечена като трето лице помагач община А., срещу която е предявила обратен иск, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С определение № 797 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 647/2009 г. първоинстанционният съд в производство по чл. 140 ГПК е приел, че предявеният обратен иск не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, поради което го е върнал на ответницата. Това определение е обжалвано от нея и с атакуваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима, тъй като не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението за връщане на обратния иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,