Определение № 2769 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2969/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. срещу разпореждане № 197 от 07.03.2023г. по гр.д. № 460/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е върната частната му жалба против разпореждане № 164 от 23.02.2023г. постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че то не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Жалбоподателят счита, че са възпрепятствани и ограничени правата му да обжалва решението на Варненски апелативен съд. Ответниците по частната жалба М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я. намират частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. След постановяване на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 460/2022г. въззивникът в производството В. Н. Н. е подал молба от 13.02.2023г. за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба против решението и изложение към нея. По указания на съда молителят е представил декларация за семейно и имуществено състояние. С разпореждане № 164 от 23.02.2023г. съдът му е дал възможност в тридневен срок да допълни подадената декларация като посочи наличните си парични средства и такива в банкови сметки. Срещу това разпореждане В. Н. е подал частна жалба, адресирана до Върховния касационен съд. С разпореждане № 197 от 07.03.2023г. Варненски апелативен съд е върнал тази частна жалба като насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. При тези данни следва да бъде споделен изводът на Варненски апелативен съд, че разпореждането от 23.02.2023г. не подлежи на самостоятелно обжалване. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Разпореждането, с което се дават указания за допълване на декларацията за семейно и имуществено състояние, не може да бъде отнесено към нито една от двете хипотези. То не е преграждащо за развитието на делото, нито е предвидена изрична възможност за обжалването му. Право на обжалване за страната ще възникне едва след като молбата за предоставяне на правна помощ бъде оставена без уважение поради неизпълнение на дадените указания. Ето защо е несъстоятелно поддържаното от жалбоподателя оплакване, че разпореждането прегражда възможността му да обжалва решението на Варненски апелативен съд. Предвид изложеното Варненски апелативен съд правилно е върнал подадената частна жалба срещу разпореждането като недопустима и актът му следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.