Определение № 5917 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Н. А. Н. от гр.Варна срещу Определение № 4916 от 21.04.2026 год. постановено по административно дело № 1126/2026 год. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Прави искане определението да бъде отменено и да се допусне правна помощ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното определение в обжалваната му част първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Н. за предоставяне на правна помощ като е приел, че независимо, че лицето няма достатъчно средства за заплащане на държавна такса, не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за предоставяне на правна помощ по административни дела, а именно интересите на правосъдието да изискват това. Приел е също, че фактическата обстановка по делото ясна, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът действа служебно и дължи конкретни указания по относно доказателствената тежест. Изложени са и доводи, че жалбоподателя води множество дела, в които сам излага аргументите си и извършва процесуални действия като демонстрира познаване на законодателната уредба. Определението е правилно. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Правна помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния казус не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Характерът на образуваното пред Административен съд Варна производство не налага задължителна адвокатската защита и интересите на правосъдието не налагат участието на процесуален представител с юридическо образование. В тази връзка е правилен и обоснован е изводът на административния съд, че съобразно предмета на спора не е налице необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Наред с това, не се доказват обстоятелства, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателят не би могъл да осъществи адекватно сам защитата, които с оглед предмета и естеството си да мотивират извод за съразмерност и пропорционалност на предоставянето на безплатна правна помощ спрямо ползата, която тя би донесла на лицето. В съдебното производство, предвид служебното начало, съдът ще извърши проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а и делото не се отличава с правна или фактическа сложност, която да обуславя необходимост от назначаване на служебен адвокат. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение