Определение № 50 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 793/2012 г.

Предмет на настоящото дело е отрицателен установителен иск на Х. М. С. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по отношение на ½ ид.част от недвижим имот, намиращ се на остров „А.” на р.М., [населено място]. Ищецът иска да отрече правото на собственост на държавата върху спорната идеална част от имота, като извлича правния си интерес от предявения иск от това, че се легитимира като неин собственик с две решения на Поземлена комисия П. от 19.10.1992г. и 18.01.1999г. С решение №261 от 15.06.2012г. по гр.д.№140/12г. на Пловдивския апелативен съд предявеният иск е уважен – признато е, че държавата не е собственик на спорната идеална част. Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до следното: Целият остров „А.”, в който се намира процесният имот, е представлявал нива от 67дка, която е одържавена по ЗТПС /отм./ с протокол №3 от 31.01.1949г. на общинската комисия по Т.П.С. [населено място]. С решение по протокол №46 от 19.10.1992г. на ПК П. е признато правото на наследниците на М. Х. С., един от които е ищецът Х. М. С., да възстановят по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху 16,5 дка от тази бивша нива, а с последващо решение №23741 от 18.01.1999г. са определени границите на възстановения имот – имот пл.№2 по помощния кадастрален план на острова. Прието е, че държавата не е станала собственик на спорния имот на основание чл.12 от Закона за водите, според който публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море. Тази разпоредба е материалноправна и няма обратно действие. Законът за водите влиза в сила на 25.01.2000г., но към този момент собствеността върху остров „А.” е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, затова той не може да бъде държавна собственост. Производството пред ВКС е образувано по жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С определение №48 от 03.02.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При произнасянето си Върховният касационен съд следва да приложи разпоредбата на чл.12 от Закона за водите, а по мнението на настоящия състав тя е противоконституционна по следните съображения: Правото на собственост върху земи, намиращи се на речни острови, е уредено в Закон за имуществата, собствеността и сервитутите от 1904г. /отм./. В чл.90 от ЗИСС е предвидено, че островите или островчета, които се образуват в коритата на плавателните или сплавните реки или потоци, принадлежат на държавата, ако с документ или с давност не се установи противното. Следователно законът не е изключвал възможността частни лица да притежават право на собственост върху остров или част от остров. Най-често тези земи са били земеделски и са отнети в процеса на обобществяването им след 1944г. В Закона за собствеността, както и в Закона за водите от 1969г./отм./ няма изрична уредба на правото на собственост върху островите. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му няма изрична забрана за възстановяване на бивши земеделски земи, намиращи се върху острови. Такава забрана не може да се извлече и по тълкувателен път. Островите нямат характеристиката на имоти от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване, за да може от това да се направи извод, че те представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 З. и не подлежат на възстановяване, съгласно чл.7, ал.4 З.. От друга страна до 2000г. не е имало закон, който да придава изрично на островите статут на публична държавна собственост и това да е препятствало възстановяването на собствеността. Практиката показва, че такива земи, намиращи се на острови, са възстановявани от поземлените комисии, сега ОСЗ. Едва с чл.12 от действащия закон за водите /ДВ бр.67 от 27.07.99г., в сила от 28.01.2000г./, изрично е уредена собствеността върху островите. Прието е, че те са публична държавна собственост. Разпоредбата представлява първично придобивно основание за държавата. С приемането и островите стават държавна собственост, без значение дали преди това са имали друг собственик. Разпоредбата има ефект на одържавяване по отношение на тези земи, попадащи върху острови, които преди приемането на Закона за водите от 1999г. са били възстановени на физически лица по реда на ЗСПЗЗ. Оттук произтича и противоречието на чл.12 от Закона за водите с чл.17, ал.1, ал.3 и ал.5 от Конституцията на Република България, според които правото на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона, а принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Чл.17, ал.5 от Конституцията сочи изискванията за отчуждаване на частни имоти, но на по-голямо основание тя следва да се прилага и за случаите, при които частни имоти стават държавна собственост по силата на закон. В тези случаи също следва да е предвидено задължение и ред за обезщетяване на частните лица. Разпоредбата на чл.12 от Закона за водите не е придружена със задължение на държавата да обезщети частните собственици на острови или част от острови, нито пък има предвидена процедура по обезщетяването и това я прави противоконституционна. За сравнение - с чл.2, ал.7 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ е предвидено, че когато имот, одържавен по законите и начините, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ, е превърнат след 25.02.1992г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите. Този текст се прилага само по отношение на имоти, които са възстановени по ЗВСОНИ и не може да намери приложение по отношение на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ преди приемането на закон, който придава статут на публична държавна собственост на възстановените земеделски земи. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да упражни правомощието си по чл.150, ал.2 от Конституцията и да спре производството по делото, като изпрати същото на Конституционния съд, за да се произнесе на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията по въпроса: Противоречи ли разпоредбата на чл.12 от Закона за водите /ДВ бр.67/27.07.1999г./ на чл.17, ал.1 и ал.5 от Конституцията на Република България, след като липсва задължение за държавата и механизъм за обезщетяване на заварените собственици на земи, намиращи се върху острови. Водим от изложеното и на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,