Определение № 9944 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М., чрез процесуалния й представител адв. Мерджанов, против определение № 3131 от 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 754/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против удостоверение за търпимост на строеж № 1019 от 16.12.2025 г., издадено от кмета на община Велинград, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Обосновава правния си интерес от оспорването на удостоверението за търпимост, издадено в полза на трето лице, с притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземления имот и правото на собственост върху втория етаж от намиращата се в него многофамилна жилищна сграда. Навеждат се доводи и за нищожност на удостоверението, като издадено от некомпетентен орган – кмета на община Велинград, вместо от органа, овластен да одобрява съответните инвестиционни проекти. Поддържа се, че при това твърдение съдът е следвало да провери компетентността на издателя и да изиска административната преписка. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кмета на община Велинград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е удостоверение за търпимост на строеж № 1019 от 16.12.2025 г., издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от кмета на община Велинград, по заявление на Т. М., по отношение на построените в поземлен имот с идентификатор 10450.502.341, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, сгради: „Жилищна сграда – многофамилна“ (брой етажи: два), със ЗП 151 кв.м. с идентификатор 10450.502.341.1 и „Сграда за търговия“ (брой етажи: един) със ЗП 26 кв.м. с идентификатор 10450.502.341.2, находящи се в гр. Велинград, [улица]. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик оставя без разглеждане жалбата на И. М. против удостоверение за търпимост на строеж № 1019/16.12.2025 г., издадено от кмета на община Велинград и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК същата е оставена без разглеждане, а образуваното производство е прекратено. Изложил е съображения за характера на оспорения акт, с който се удостоверяват релевантни факти за заявителя за постигане на определени от закона цели - извършване на сделка, без този акт да засяга права или създава задължения за трети лица. Отбелязал е също така, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде удостоверение за търпимост по жалба на заявителя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Процесното удостоверение за търпимост е издадено в полза на Т. М. на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и има доказателствена стойност само пред нотариалните служби по прехвърлителни сделки. То не представлява акт за узаконяване на строежа, поради което няма доказателствена сила за органите, които могат за издадат заповед за премахването му, ако се касае за незаконен строеж и ако са налице условията за това. Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, т. 3 АПК като документ от значение за признаване на права, но същият се издава в административно производство, което се развива само между лицето, което е поискало издаването му, и административния орган, като не се конституират заинтересовани лица в същото производство. Удостоверението не засяга права и законни интереси на трети лица и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Поради това на обжалване подлежи само отказът да се издаде исканото удостоверение, и то от лицето, което е поискало издаването му. Издаденото удостоверение не подлежи на обжалване от лица, чиито права не са засегнати. Последните могат да защитят правата си в производство по констатиране и премахване на незаконен строеж по предвидения за това ред. При това положение и при анализ на приложното поле на разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се налага извода, че трети лица – в това число и съсобственици на поземления имот, в който се намира обекта, предмет на удостоверението за търпимост, не са засегнати от него и нямат право да го оспорват по аргумент от чл. 147, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването в частната жалба за нищожност на оспореното удостоверение, тъй като то касае съществото на спора, по което касационният съд не дължи отговор, тъй като няма за предмет съдебен акт, разрешаващ спора по същество, а съдебен акт по допустимост на оспорването. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение