Определение № 9707 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на К. А. С. и Р. А. С., чрез адв. Смолецов, срещу протоколно определение от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2453/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им в частта срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане с рег. №РД25023057ВН/12.09.2025 г. за отмяна на ПУП-ПУР на СО „Телевизионна кула“, гр. Варна и на схемите към него в частта за ПИ 10135.2509.323 и ПИ 10135.2509.28, кв. 18, одобрени с решение №732-3 по Протокол №20/26 от 27.07.2017 г. на Общински съвет-Варна и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено без да се излагат конкретни доводи. Ответникът – кмет на Община Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд – Варна приема, че жалбата на К. А. С. и Р. А. С. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искането на жалбоподателите, заведено с рег. № РД25023057ВН/12.09.2025г., е процесуално недопустима, тъй като кметът на Община Варна няма правомощия да преразглежда въпроса и да издава акт за отмяна на решението за одобряване на ПУП-ПУР и схемите към него в частта за имотите, собственост на жалбоподателите, тъй като законосъобразността на плана в частта за двата собствени на оспорващите имоти е проверена в приключило съдебно производство с влязло в сила съдебно решение - решение №5316/04.05.2020г. по адм. дело № 9894/2019 г. на Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът оставя жалбите без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Производството по делото пред първата съдебна инстанция е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление с рег. № РД25023057ВН/12.09.2025г.,подадено от двамата жалбоподатели, в което се съдържат две самостоятелни искания: 1. кметът да отмени ПУП-ПУР на СО „Телевизионна кула“, гр. Варна и схемите към него в частта за ПИ 10135.2509.323 и ПИ 10135.2509.28, кв. 18, одобрени с решение №732-3 по Протокол №20/26 от 27.07.2017 г. на Общински съвет-Варна, и 2. кметът да допусне и изработи служебно ПУП на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.208 от ЗУТ за изменение на действащия ПУП-ПУР от 2017г., описан по-горе в частта за уличната регулация засягаща ПИ 10135.2509.323 и ПИ 10135.2509.28, кв.18. С обжалваното определение производството е прекратено само в частта по т.1, като мотивите на първоинстанционният съд се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 от АПК, тъй като решението на общинския съвет за одобряване на действащия ПУП от 2017г. не подлежи на отмяна от кмета, поради липса на компетентност. Освен това се касае за влязъл в сила ПУП, оспорването на който по отношение на ПИ 10135.2509.323 и ПИ 10135.2509.28 е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, както правилно е приел административния съд, не е налице годен за съдебен контрол акт, тъй като не е формиран мълчалив отказ по това искане и е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на производството в тази му част. Следва да се маркира и обстоятелството, че административният орган е сезиран с две взаимно изключващи се искания, тъй като второто /за изменение на ПУП по реда на чл.208 ЗУТ/ предполага наличие на влязъл в сила ПУП от 2017г., чиято отмяна пък се претендира в т.1 от същото заявление. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, а частната жалба – без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,