Определение № 8427 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6399/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Л. Г. против определение № 4645 от 07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2997/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена молбата й за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Излага твърдения, че дължимият документ е издаден от ответната агенция като схема № 15-164056 от 19.02.2024 г. при краен срок за произнасяне, който е изтекъл на 15.02.2024 г., поради което счита, че са налице доказателства за оттегляне на мълчаливия отказ. Посочва, че отпадане на правния интерес от оспорване е обстоятелство, което настъпва след изтичане на срока за произнасяне и след завеждане на административното дело. Прави довод, че противоправността на деянието, изразено чрез бездействие при краен срок за дължимо действие е безспорна. Възразява, че е бил налице административен акт, чиято отмяна от съда е щяла да настъпи, ако административният орган не беше сам оттеглил акта си. Моли за отмяна на определението и издаване на акт, с който да се уважи претендираното и дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер. Ответникът – изпълнителният директор на АГКК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение № 3660 от 08.04.2024 г., постановено по делото съдът оставя без разглеждане жалбата на К. Г. против мълчалив отказ на директора на АГКК да се произнесе по заявление от 05.02.2024 г. за издаване на схема на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2413.2.108 и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че на 19.02.2024 г. е извършена исканата административна услуга и скицата е издадена, поради което прави извод за липса на правен интерес от оспорване на отказ за извършване на услугата. С обжалваното в настоящото производство определение съдът отхвърля молбата на К. Л. Г. за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските. За да постанови този резултат съдът приема, че е налице влязло в сила определение за оставяне на жалбата без разглеждане, на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради отпадане на правния интерес от оспорването, поради което прави извод, че разноски в полза на жалбоподателката не следва да се присъждат. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая тази хипотеза не е налице. Жалбата срещу оспорения мълчалив отказ е подадена до Административен съд - Благоевград, а не чрез административния орган, каквото е изискването на чл. 152, ал. 1 АПК, като с определение № 601 от 23.02.2024 г., постановено по адм.д. № 212/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София – град. Делото постъпва в последния съд на 05.03.2024 г., като в изпълнение на разпореждане на съда административният орган изпраща преписката на 22.03.2024 г. Както бе посочено исканата скица е издадена на 19.02.2024 г. т.е. преди да се изиска административната преписка от административния орган и респективно същият да узнае за подадената жалба. Следователно не е налице отказ, а произнасяне след срока, който е инструктивен, като не може да бъде оттеглен отказ, преди органът да е узнал за образуваното съдебно производство по оспорване на мълчалив отказ. От изложеното следва, че не е налице оттегляне на отказ в хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК, а извършване на исканата услуга и отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита. Ето защо не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на направените разноски. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,