Определение № 820 от 26.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 200/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния му пълномощник срещу Определение № 181 от 10.11.2011 г. ПО Т.Д.№ 317/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото поради предявяване на иска по чл.47 ЗМТА след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 от с.з. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Изразява несъгласие с извода за просроченост на исковата молба, като поддържа, че релевантна по отношение срока по чл.48, ал.1 в случая е датата 05.11.2010 г., на която изтичал предвидения в чл.36 от Закона за пощенските услуги 20-дневен срок за явяването му в пощенската служба за получаване на пратката, докато в случая тя била върната на изпращача още в деня на доставянето й. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по т. д. № 317/2011 г., образувано по предявения от [фирма] иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място], тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че подадената на 19.01.2011 г. искова молба е просрочена. Този извод е направен, като тримесечният срок по чл.38, ал.1 ЗМТА е изчислен от датата 15.10.2010 г., на която е прието, че арбитражното решение е връчено на ищеца при условията на чл.32, ал.1 ЗМТА на регистрирания от него адрес на управление. Определението е правилно. Доводът на частният жалбоподател, че определението е постановено в нарушение на чл.36 от Закона за пощенските услуги е неоснователен. Действително, според чл.4, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети на основание чл.36, ал.2 от ЗПУ, когато при посещението на адреса поради отсъствие пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни. Изводът на предходният тричленен състав би противоречал на посоченото правило само при наличие на данни, че пощенската пратка е върната като непотърсена. Според извършеното удостоверяване от пощенския оператор обаче фирма с посоченото наименование не е била намерена на адреса, до който тя е изпратена от Арбитражния съд. Съгласно чл.6 от цитираните правила, препоръчаните пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес. Служебно известие с покана за явяване в пощенския клон очевидно не е могло да бъде оставено при положение, че посоченото юридическо лице не пребивава на регистрирания и посочен в пощенската пратка адрес на управление. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,