Определение № 1908 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2026 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (наименована от подателя си „възражение-жалба-искане“) на А. Я. О. от гр. София срещу определение № 775 от 26.01.2026 г по адм. дело № 104/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав от шесто отделение на ВАС, с което е: 1) оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против разпореждане № 40761 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 10594/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на О. за налагане на глоба на управителя на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 22045 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 11307/2023 г. на АССГ; 2) прекратено производството по адм. дело № 104/2026 г. по описа на ВАС. По делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 от АПК от управителя на НЗОК, с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и правилност на атакуваното с нея определение, като се иска последното да бъде потвърдено. Независимо от липсата на посочени конкретни касационно-отменителни основания по чл. 209 от АПК, съобразно чл. 218 от АПК настоящата инстанция следва служебно да провери валидността, допустимостта и съответствието на определението с материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови прекратителното определение съдът е формулирал извод, че сезиралата го жалба е подадена от лице, нямащо право да оспорва процесното разпореждане. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил както всички аспекти на обусловения от доводите в нея предмет на жалбата, така и правната характеристика на оспорения пред него акт. Производството пред тричленния състав на ВАС е било по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК, попадащ в дял шести на АПК, съдържащ административнонаказателни разпоредби. Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от АПК предвижда, че наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание по реда на ал. 3 от чл. 306 на АПК, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Анализът на визираните по-горе разпоредби налага извода, че страни в това производство са виновното длъжностно лице в качеството му на нарушител, и административнонаказващият орган, който е председателят на съответния съд или овластено от него длъжностно лице, каквато е настоящата хипотеза. По реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 от АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, постановени по този ред, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е само наказаното лице, а лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 – чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане. В разпоредбата на чл. 306 е уреден (регламентиран) специален ред, който изключва обжалването на разпореждането по общия ред на АПК, както по административен, така и по съдебен ред. Посоченият ред за обжалване е приложим само в случаите, когато е налице наложено наказание, а активно легитимирано да обжалва разпореждането е само лицето, на което е наложено наказание, но не и подалият искането за наказване. Жалбоподателят в случая не е активно легитимиран да оспорва разпореждането, след като не е страна в правоотношението наказващ орган – длъжностно лице, на което не е наложено наказание. Иначе казано, лицето, което сезирало наказващия орган и по чиято инициатива е образувано производството по реда на чл. 304, ал. 1 от АПК, не участва в него, поради което препис от разпореждането се връчва само на нарушителя, който (ако е наказан) има правото да го обжалва в 7-дневен срок от връчването. Изложените в частната жалба съображения, касаещи правилността на постановеното разпореждане, не могат да се разглеждат в настоящото производство, доколкото подадената от О. частна жалба срещу него е недопустима. Извън горното, оплакванията на частния жалбоподател за неизпълнение на съдебно решение, мотивирало искането му по чл. 306, ал. 2 от АПК, респ. за неправилност на отказа за налагане на административно наказание, също са неотносими касателно преценката за правилност на проверяваното по това дело определение. От друга страна, обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с прочита на закона, даден от съда, който е процедирал законосъобразно, не е основание за отмяна на съдебния акт. С оглед на това, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, тричленният състав на ВАС е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,