Решение № 1003 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, чрез адв. С. Банкова, срещу Решение № 415/04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 308/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта, с която е отхвърлено оспорването на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкция № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г., издадена от директора на Районно здравноосигурителна каса – Габрово. Касаторът излага подробни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът- директорът на РЗОК – Габрово, чрез юриск. Недев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е първоинстанционното съдебно решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Заповед за налагане на санкция № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г., във връзка с наложените под формата на финансови неустойки санкции.

Не е спорно, че между НЗОК, в качеството й на възложител и МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД в качеството на изпълнител и сключен Договор № 070247/18.10.2023 г., действащ за периода на извършване и установяване на твърдяните нарушения, както и при издаване на процесната заповед.

Със заповед № 07/РД-25-36/19.01.2024 г. на директора на РЗОК – Габрово е разпоредено извършване на проверка – последващ контрол по изпълнение от страна на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД на договора от 18.10.2023 г. като проверката обхваща отчетени случаи на лечение през месеците октомври и ноември 2023 г. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № 34/31.01.2024 г., обективиращ следните нарушения по отношение на:

1. Л. К. Н., с ИЗ № 4417, лекуван от 04 до 07.11.2023 г. по КП № [заличен текст] Прието е, че не е предоставена договорената по вид и обем медицинска помощ в нарушение на чл. 33, ал. 1, и 2 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, за което лечебното заведение подлежи на санкция – финансова неустойка по чл. 455, ал. 3, в размер от 200 до 500 лв.;

2. Ю. А. А. с ИЗ № 4257, лекуван в периода 24.10 – 03.11.2023 г. по КП № [заличен текст]; Прието е, че не е поставена окончателна диагноза в нарушение на чл. 321, т. 6 от НРД за МД 2023 - 2025, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, за което лечебното заведение подлежи на санкция – финансова неустойка по чл. 455, ал. 3, в размер от 200 до 500 лв.;

3. Р. Х. Р., с ИЗ № 4448, лекуван от 07.11 до 11.11.2023 г. по КП№ [заличен текст]; Прието е, че не е предоставена договорена по вид и обем медицинска помощ в нарушение на чл. 33, т. 1 и т. 2 от НРД за МД 2023 - 2025, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, за което лечебното заведение подлежи на санкция – финансова неустойка по чл. 455, ал. 3, в размер от 200 до 500 лв.;

4. Н. Р. И., с ИЗ № 4691, лекувана в периода от 23 до 28.11.2023 г. по КП № [заличен тексст ]- нарушение на чл. 321, т. 7 от НРД за МД 2023 - 2025, за което лечебното заведение подлежи на санкция – финансова неустойка по чл. 455, ал. 3, в размер от 200 до 500 лв.;

5. З. А. А., с ИЗ № 4590, лекувана в периода от 16 до 21.11.2023 г. по КП № [заличен текст]. Прието е, че температурния лист не са описани използваните в хода на лечението лекарства, осигурени от изпълнителя на болнична медицинска помощ – вид, доза, еднократна и/или дневна, курс на лечение в нарушение на чл. 324, т.15 от НРДМД – 2023 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, за което лечебното заведение подлежи на санкция – финансова неустойка по чл. 457, ал. 3, в размер от 200 до 500 лв.

Директорът на РЗОК – Габрово е възприел напълно изложените в Протокол № 34/31.01.2024 г. констатации за извършени нарушения от страна на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД и със Заповед № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г. е наложил санкции – финансови неустойки за описаните случаи. При преценка вида и тежестта на нарушенията органът е приел, че първите четири санкции следва да бъдат определени в среден размер от по 350 лв. всяка с оглед вида на нарушенията, свързани с недостатъци в оказаната медицинска помощ, а за петото нарушение предвид формалния му характер е дефинирано на минимума от 200 лв. или общо 1 600 лв.

С решение № 415/04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 308/2024 г. АС – Габрово е отменил Заповед за налагане на санкция № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Габрово, в частта й, касаеща т. 3, ведно с определената, за описаното в нея нарушение, финансова неустойка в размер на 350 лв. като е изменил общата определена санкция от 1 600 лв. на 1 250 лв, съобразно отменената част. Оспорването от страна на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД на административния акт в останалата му част е отхвърлено. За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че Заповед за налагане на санкция № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г. в т. 1, 2, 4 и 5 е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е надлежно мотивирана. Посочил е обаче, че в т. 3 от процесната заповед, по отношение на пациента Р. Х. Р., лекуван по КП [заличен текст], административният акт е издаден в противоречие с изискванията за форма и в нарушение на процедурата, тъй като адресата не може да разбере в извършването на какво конкретно по вид нарушение е обвинен, съответно санкциониран. По изложените съображения заповедта в тази й част е отменена.

Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка като надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. Въз основа на установеното е достигнал до верни правни изводи относно частична основателност на първоинстанционната жалба, които се споделят от касационната инстанция. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът е назначил съдебно- медицинска експертиза (СМЕ), необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата без оспорване от страните СМЕ.

В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора за нарушено право на защита поради недопускане на поисканата от него повторна експертиза. На основание чл. 201 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК повторна експертиза се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая приетото по делото заключение по СМЕ е обосновано, в достатъчна степен пълно и ясно, в него няма противоречия, не възникват съмнения за неговата правилност и кореспондира с останалия доказателствен материал. Несъгласието на някоя от страните със заключението не може да бъде основание за назначаване на повторна експертиза, когато не са налице законовите основания за това. Следва да се отбележи, че по искане на първоинстанционния жалбоподател съдът е назначил допълнителна експертиза, по която ВЛ отново е дало становище за неспазване на правилата за добра медицинска практика, както и непредоставена медицинска помощ по вид и обем, съответстващи на договореното. Съдът от своя страна, въпреки заключението на ВЛ, мотивирано е отменил санкцията по т. 3 от заповедта, с оглед правото му да не бъде обвързан с експертизата при формиране на своите правни изводи.

От доказателствата по делото, в. т.ч и от заключението по съдебно- медицинска експертиза, се установява, че по отношение на ИЗ № 4417 положената медицинска грижа не е във вида и обема, съответстващ на договореното. По категоричен начин е установено, че съпътстващите заболявания на постъпилия в болницата пациент, които е следвало да бъдат установени и подложени на терапия, не се лекувани. Не е извършвано терапевтично или друго (напр. хирургично) лечение на диагностицирания хидроторакс, с което са нарушени правилата на добрата медицинска практика. Липсата на терапия резултира в това на втория ден от изписването му пациентът да бъде приет по спешност за лечение на вече доказан хидроторакс, който проблем е можел да се реши още при първия му болничен престой.

Изложеното води до закономерен извод за нарушение на чл. 33, т. 1 и 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, за което с т. 1 от заповедта е ангажирана отговорността на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД. Съгласно посочените разпоредби изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД.

Противно на твърдяното в касационната жалба, доказано е извършването на вмененото с т. 2 от заповедта по ИЗ № 4257 нарушение на чл. 321, т. 6 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО - пациентът е бил изписан без диагностично уточняване на установения асцит и без поставена диагноза. Съгласно чл. 5, т. 6 от Договора от 18.10.2023 г., сключен между НЗОК и болничното заведение, изпълнителят на болничната медицинска помощ е задължен да осигури дейността на липсващите му структурни звена с необходимата медицинска апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение за болнична или извънболнична медицинска помощ. Безспорно е, че МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД има сключен договор с друго лечебно заведение – „ДКЦ – Габрово“, където изследването с ЯМР е било възможно предвид наличната за това техника. Именно липсата на изследване е довела до непоставяне на окончателна диагноза и лечение.

Правилно първоинстанционният съд е приел посоченото в т. 4 от Заповед № 07-РД-26-ЗСЛЗ-175/16.07.2024 г. нарушение за доказано. На здравното заведение е наложена санкция на осн. чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за неизпълнение на предписаното в чл. 321, т. 7 правило при изписване на пациента да се съпоставят обективните критерии за това с тези при хоспитализация съгласно алгоритъма на всяка КП. Ясни са указанията на самата КП № 114 относно дехоспитализация и определяне на следболничния режим, според които пациентът постъпва в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване. В случая пациентката е била изписана без да постъпи в терапевтично отделение за лечение на основното заболяване Е11.9 Неинсулиновозависим захарен диабет въпреки отклоненията в референтните стойности на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита, ASAT и ALAT, които не са проследени по време на престоя и при изписването.

По отношение т. 5 от процесната заповед, касационната инстанция намира, че в случая действително липсва изчерпателно описание на използваните в хода на лечението лекарства, осигурени от изпълнителя на БМП, вкл. доза – еднократна или дневна, курс на лечение, които съгласно чл. 324, т. 15 от НРД за МД 2023 – 2025 г. задължително се отбелязват в лекарствен и температурен и/или реанимационен лист и в ИЗ. Споделят се изводите на АС - Габрово, че от съдържанието на представените документи не става ясна методиката на проведеното лечението, каквато е цел има горепосоченото изискване. Налице е нарушение по чл. 324, т. 15 от НРД за МД 2023 г. – 2025 г., съставляващо неизпълнение на изисквания за работа с медицинска документация и подлежащо на санкциониране на осн. чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. В случая има частично изпълнение на изискването – изписани са наименованията на ползваните медикаменти, но не и останалата необходима информация.

Не се споделят и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на размера на наложените санкции. Съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Според чл. 454 от НРД за МД 2023 - 2025 г. видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Наложените за процесните нарушения санкции са в предвидените от закона граници и са нормативно обосновани. Налице са конкретни, макар и лаконични, мотиви във връзка с упражнените от административния орган дискреционни правомощия при тяхното налагане. Видно от заповедта административният орган е съобразил вида и тежестта на нарушенията по т. 1, 2 и 4, за всяко от които, бидейки свързани с недостатъци на оказаната медицинска помощ, закономерно е определил санкция в размер на 350 лв. На основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. законосъобразно е определена и санкцията по т. 5 от процесната заповед в минимален размер от 200 лв., поради факта, че в случая има частично изпълнение на изискването на чл. 324, т. 15 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Първоинстанционният съд също е заключил, че съобразно броя и тежестта на извършените нарушения санкциите са правилно определени.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата от 150 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение