Определение № 852 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 377/2025 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 23703/19.12.2025 г. на адв. Ю. О. Г. – процесуален пълномощник на касатора-ищец Н. И. Х., с която моли съда да измени или допълни постановеното по делото решение № 703/21.11.2025 г. в частта за разноските, като й определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за безплатно предоставена правна защита и съдействие на ищеца в касационното производство. Насрещната страна – ответникът по делото СНЦ „Футболен клуб Хебър-1918“ не е подало отговор на молбата, препис от която му е редовно връчен чрез процесуалния му пълномощник адв. Т. В., при условията на отказ по чл. 51, ал. 2 от ГПК – с пълномощно от 22.03.2024 г. (лист 8 от въззивното дело) последният е надлежно упълномощен по делото до окончателното му свършване във всички инстанции, като не е извършено писмено оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК. Молбата на адв. Г. е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. В молбата се изразява несъгласие с приетото в мотивите към решение № 703/21.11.2025 г. (чието изменение или допълване в частта за разноските се иска), че на адв. Г. не следва да се присъжда претендираното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за касационното производство, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства тя да е оказала безплатно защитата на касатора-ищец в това производство. Молителката излага съображения, че такива писмени доказателства не е необходимо да са представени по делото, а е достатъчно устно направеното в откритото съдебно заседание изявление в тази насока. В тази връзка молителката се позовава на практика на ВКС, в която се приема, че изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е да са налице следните предпоставки: правна помощ по делото да е осъществена, без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че е образувано и не е приключило тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда. В предметния обхват на този въпрос попадат съображенията на молителката, като посочената от нея практика на ВКС е част от противоречивата такава, която е дала повод за образуването на тълкувателното дело. Тъй като по същото все още не е постановено тълкувателно решение, образуваното по настоящото дело производство по реда на чл. 248 от ГПК (което макар и относително самостоятелно е своеобразно продължение на касационното производство – относно дължимите разноски за същото) следва да се спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение