Определение № 5060 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 10222/10.07.2026 г., подадена от ищцата Р. К. Н., чрез процесуалния й пълномощник адв. Д. Д., срещу определение № 836/26.06.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 36/2026 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата с вх. № 4399/24.03.2026 г., подадена от другия процесуален пълномощник на ищцата – адв. Я. Д., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело въззивно решение № 103/18.03.2026 г. в следните части относно разноските за първоинстанционното производство: 1) в частта, с която ответникът „С. БГ“ ООД е осъдено да заплати на адв. Я. Д. Д. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на ищцата, в размер 1 332.77 лв. или 681.43 евро; и 2) в частта, с която жалбоподателката-ищца е осъдена да заплати на ответното дружество дължими разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер 3 782.58 лв. или 1 934 евро. При извършената служебна проверка съдът намира, че частната жалба е нередовна в частта й относно адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като въззивният съд не е присъдил такова в полза нито на ищцата Н., нито на пълномощника й адв. Д., а другият й пълномощник адв. Д., в чиято полза е присъдено възнаграждението, не е посочен като жалбоподател в частната жалба. С оглед това противоречие и неяснота на жалбата, тя следва да се остави без движение, като бъдат дадени указания за уточняване от чие име е подадена същата в частта й относно адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение