Определение № 264 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 501/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.В. В. частна касационна жалба на „Инвест Кепитъл“ АД срещу определение № 2598/19.10.2022г. по ч.гр.д. № 2918/2022г. на Апелативен съд - София.С него е потвърдено разпореждане № 263032/31.05.2022г. по т.д.№ 2208/2019г. на СГС, с което е върната въззивната жалба на „Инвест Кепитъл“АД срещу постановеното по делото решение № 2063/19.11.2019г. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона.Счита за неправилен извода на въззивния съд, че е неоснователен релевираният от него в частната въззивна жалба довод за недължимост на ДТ за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, предвид невключването на обжалването на отказа на АВ в изброените производства в чл.83 ГПК, за които е изрично предвидено, че ДТ не се внася.Искането е за отмяна на обжалваното определение. Съставът на I т.о., след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Обжалваното определение е постановено във въззивното производство, образувано по частна въззивна жалба на „Инвест Кепитъл“ АД срещу разпореждането за връщане на подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, постановено в производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията по чл.24 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, решенията на въззивните съдилища по жалби срещу решения на окръжните съдилища, постановени по реда на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по жалби срещу отказ на Агенцията по вписванията по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, са окончателни и не подлежат на касационен контрол. Съгласно императивната норма на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата се цели да се ограничи касационния контрол на въззивните определения, в случаите, в които по отношение на крайния акт, с който се дава разрешение на искането, предмет на производството, касационния контрол не може да бъде осъществен, независимо от основанието за това. Следователно, доколкото въззивните решения, постановени по дела във връзка с откази на Агенцията по вписванията по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, са окончателни, постановените по тези дела въззивни определения също не подлежат на касационен контрол, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Ето защо, тъй като е постановено по дело, образувано във връзка с отказ по чл.24 ЗТРРЮЛНЦ, атакуваното въззивно определение е неподлежащо на касационно обжалване, поради което подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от това и, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, съставът на I т.о.: