Определение № 176 от 21.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 687/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от К. К. Б. против определение № 520/23.12.2020 г. по ч.т.д. № 1427/2020г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на частния жалбоподател против определение №3853/23.11.2017г. по ч.гр.д. № 5941/2017г. на САС в частта, с което отменено определение № 6347/27.10.2017г. по т.д. № 1116/2017г. на СГС в частта по молбата за допускане на обезпечение по иска на синдиците на „КТБ“АД /н/ с правно осн. чл.57, ал.3 ЗБН срещу Г. П. Х. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент №1, на 1 етаж в жилищен блок № 34, вх.А, построен в [населено място], кв.И. В., [улица] площ на апартамента от 102,57 кв.м., ведно с прилежащо мазе № 28 и вместо него е постановено друго за уважаване на молбата по чл.389 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че частната жалбоподателка е трето за исковото и обезпечителното производство лице, което се явява собственик на възбранения недвижим имот, поради което на нея не се връчва съобщение за постановеното определение по чл.396, ал.2 ГПК от въззивния съд, нито й се съобщава за наложената обезпечителна мярка възбрана от посочените в чл.396, ал.1 ГПК лица. Ето защо по обективни причини тя не може да представи доказателства за датата, на която й е било връчено съобщение по чл.400, ал.2, изр.2 ГПК. Твърди се отрицателен факт – на третото лице никога не е връчвано уведомление за наложената възбрана, поради това, ако молителят по обезпечителното производство твърди друго, следва той да докаже твърдението си. Иска се отмяна на обжалваното определение и върщане на делото за разглеждане по същество на частната касационна жалба. В писмени си отговор синдиците на „КТБ“АД /н/ оспорват основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С частично обжалваното по реда на чл.396, ал.2 ГПК по ч.т.д. № 1427/2020г. на ВКС, II т.о. определение № 3853/23.11.2017г. по ч.гр.д. № 5941/2017г. на САС е било отменено определение № 6347/27.10.2017г. по т.д. № 1116/2017г. на СГС в частта по молбата за допускане на обезпечение по иска на синдиците на „КТБ“АД /н/ с правно осн. чл.57, ал.3 ЗБН срещу Г. П. Х. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент №1, на 1 етаж в жилищен блок № 34, вх.А, построен в [населено място], кв.И. В., [улица] площ на апартамента от 102,57 кв.м., ведно с прилежащо мазе № 28 и вместо него е постановено друго за уважаване на молбата по чл.389 ГПК. В подадената частна касационна жалба пред ВКС К. Б. излага твърдения, че към датата на постановяване на въззивното определение тя се явява изключителен собственик на възбранения имот. В това си качество, поради ограничаване на имуществената й сфера, има право да иска отмяна на допуснатото обезпечение. С две последователни разпореждания от 16.09.2020г. и от 11.11.2020г. съдията-докладчик е оставил без движение частната касационна жалба и е указал на частната касаторка, че следва да уточни датата на узнаване на наложената обезпечителна мярка и евентуално да представи доказателства за това. Съобщенията с указанията са били редовно връчени на пълномощника на страната. В уточнителните молби се поддържа твърдение, че тя е узнала за наложената върху собствения й имот обезпечителна мярка на 09.07.2020г. след случайна справка в имотната партида на бившия й съпруг Г. Х.. Освен това счита, че в качествотото й на трето за исковото и обезпечителното производство лице не е уведомявана за наложената възбрана, поради което и за нея срок никога не започва да тече. В обжалваното определение на ВКС е застъпено становище, че и за третото лице важи срокът по чл.396, ал.2 ГПК и той е започва да тече от момента на узнаването за наложената обезпечителна мярка. Като в случая съставът на ВКС е съпоставил датата на представеното от самата частна касаторка заявление от 03.01.2018г. до синдиците на „КТБ“АД/н/, обективиранато в него изявление на страната, че с редица обезпечителни заповеди върху собствения й недвижим имот /идентичен с процесния/ са наложени множество възбрани, както и датата на постановеното определение №3853/23.11.2017г. по ч.гр.д. № 5941/2017г. на САС за допускане на обезпечение. Предвид горната установеност, ВКС прави следните правни изводи: Третото за исковото производство лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, е процесуално легитимирано да обжалва допуснатото обезпечение. Това разрешение, дадено с т.6 на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, се аргументира с препращата разпоредба на чл.401 ГПК към разпоредбите, намиращи се в Глава 39 ГПК „Защита срещу изпълнението” (чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440 ГПК). Налице е идентичност на способите за защита на третите лица в изпълнителния и обезпечителния процес. Когато третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск, за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. Трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника. След като редът за защита е идентичен, то третото лице може да иска отмяна на наложената обезпечителна мярка в срока по чл.396, ал.2 ГПК, който започва да тече от посочения в чл.436, ал.1, изр.2 вр. чл.435, ал.4 ГПК начален момент – от узнаването от третото лице. Въпрос на конкретно доказване е кога е настъпил този момент, като всяка страна установява твърдения от нея момент. В случая според представените доказателства се установява ден, предхождащ значително посочения от частната касаторка – 09.07.2020г. Съвкупната преценка на приложеното към частната й касационна жалба заявление до синдиците на банката с признание за извършване на справка по имотната партида на бившия й съпруга към дата 03.01.2018г., твърденията й в самата частна касационна жалба за множество наложени възбрани и датите на подаване на заявлението и на постановяване на определението на САС, налагат непротиворечив извод за наличие на знание у К. Б. за допуснатато от САС обезпечение върху собствения й недвижим имот към 03.01.2018г. Следователно според избраният от страната процесуален ред за защита – чрез частна жалба по чл.396, ал.2 ГПК, последната се явява просрочена и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение