Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г.

Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 898/09 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 4* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № I* от 29.02.2008 г. по гр. д. № 564 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, 1 състав, с което е оставено в сила решение № 525 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Районен съд, гр. Б. по материално правните въпроси за нищожност на договора за продажба, сключен между страните поради противоречие с "добрите нрави" предвид неравностойността на насрещните престации; характера на правното понятие "добри нрави" и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта "крайната нужда" да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Г. А. М. и П. Д. А. - М. вземат становище като оспорват касационната жалба и подкрепят решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалването е допуснато с цитираното по -горе определение № 898/09 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 4* от 2008 г. Бургаския окръжен съд е разгледал предявените от ищците А. К. А. и П. К. А. против Г. А. М. и П. Д. А. - М. два обективно съединени иска при условията на евентуалност - отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и конститутивен иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД и ги е намерил за неоснователни. С исковете А. и П. А. са искали да се признае че сделката сключена с Г. А. М. и П. Д. А. - М. с н. а. № 1* т. 01, рег. № 1* н. д. № 76 от 2006 г. за продажба на апартамент с площ от 71,97 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. С. гора № 35 е нищожна защото противоречи на "добрите нрави" предвид неравностойността на насрещната престация, изразяваща се в заплащане на цена, съответна на данъчната оценка в размер на 35 446 лв. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. На второ място при условията на евентуалност са поискали унищожаване на сделката поради "крайна нужда". Бургаския окръжен съд е намерил и двата иска за неоснователни, тъй като е счел, че ищците са имали възможност да се запознаят с пазарната конюнктура и че продажбата при тази цена е извършена свободно. Заключил е че конститутивният иск за унищожаване на сделката е неоснователен защото не е било установено към датата на изповядването й да е внезапно влошено здравословното състояние на някои от продавачите. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Този извод е правилен. Основният материално правен въпрос по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД- т. е. признаване нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на "добрите нрави". Подържа се, че договорената цена, равняваща се на данъчната оценка и значително по-ниска от пазарната цена излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява "добрите нрави" и обуславя нищожност на сделката. В същото време чл. 9 от Закона за задълженията и договорите определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от "добрите нрави" и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави " и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Именно поради това отрицателният установителен иск е неоснователен и въззивният съд правилно го е отхвърлил. Правилно е отхвърлен и евентуалният иск за обявяване унищожаемост на сделката, сключена от страна на продавачите при "крайна нужда". Крайната нужда също е правна категория, чието значение се отклонява от гражданското разбиране на термина. В теорията се посочва, че фактическият състав на понятието се състои от три елемента: състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. В конкретния случай първите два елемента от фактическият състав не са установени, поради което иска правилно е отхвърлен. Крайно утежненото материално и здравословно състояние на продавачите, което в продължителен период преди сделката не е променено, не води до извода, че е налице причинна връзка между това състояние и продажбата на единственото им жилище. Върховният съд намира, че въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка, подложил е на задълбочена преценка събраните по делото доказателства, обсъдил е възраженията, направени от ответниците и се е мотивирал, защо не ги възприема. Въз основа на събраните по делото доказателства, които преценил и обсъдил по реда на чл. 188 от ГПК, е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Решението е правилно е следва да се остави в сила. Касаторите следва да заплатят на ответниците направените разноски в размер на 1 000 лева съгласно пълномощно с А № 0* от 19.03.2010 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,