Определение № 3923 от 05.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Д. И. за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 260002 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 2106/2020 г. на Ловешки районен съд, инкорпорирано в молба за отмяна на същото решение с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. С влязлото в сила на 28.11.2024 г. решение, чиято отмяна е поискана с молбата с вх. № 260315 от 06.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 260352 от 01.07.2025 г., по която е образувано настоящото производство, е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Общинска банка“ АД срещу Държавата, Д. И. И., Ц. И. Й. и С. И. И., като е прогласен за относително недействителен спрямо „Общинска банка“ АД сключеният с нот. акт № ...., том ............., рег. № .........., нот. дело № ........... от ................. г. договор за продажба на недвижими имоти в полза на трето лице. Част от недвижимите имоти по обявения за относително недействителен горепосочен договор за продажба са станали обект на принудително изпълнение по изп. дело № 559/2013 г. по описа на ДСИ към Ловешки районен съд, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, с взискател „Общинска банка“ АД и длъжник ЕТ „Иван Йотов 03“, за паричен дълг в размер на 56 458. 94 лв., произтичащ от договор за банков револвиращ кредит. Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, чиято отмяна е поискана, но спиране може да бъде допуснато по искане на заинтересованата страна от съда при условията на чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК. Цитираната норма е предвидена като защита срещу подлежащи на изпълнение съдебни решения, т. е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. С такава сила се ползват осъдителните съдебни решения, каквото не е решението, чиято отмяна е поискана в настоящото производство. Последното е постановено по конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предмет на който е самото потестативно право, а не правото на вземане. Поради това и самото решение е конститутивно. Същото поражда действие от момента на влизането си в сила, от когато се поражда търсената с контитутивния иск правна промяна. Постановените по конститутивните искове съдебни решения не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. По същите аргументи спирането на изпълнение на влязло в сила решение по чл. 309, ал. 1 ГПК не се прилага спрямо конститутивните съдебни решения. Евентуалното спиране на действието на конститутивните съдебни решения би означавало вече породените от тях правни последици да бъдат премахнати и да не бъдат зачитани за определен период от време, което е недопустимо. Ето защо искането за спиране на влязлото в сила конститутивно съдебно решение по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. В допълнение може да бъде посочено, че искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 559/2013 г. по описа на ДСИ към Ловешки районен съд като обезпечение по реда на чл. 309 ГПК би било относимо към отменително производство, имащо за предмет влязъл в сила съдебен акт, с който се признава със сила на пресъдено нещо паричното вземане, чието принудително удовлетворяване се търси в изпълнителния процес. Настоящата молба за отмяна няма такъв предмет, поради което и в този контекст искането по чл. 309 ГПК е неоснователно. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила конститутивно съдебно решение, поради което молбата с правно основание чл. 309, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение