Определение № 155 от 21.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 276/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал.1 НПК. Постъпило е Разпореждане №743/14.03.2024 година, постановено от съдия при СГС, с което е прекратено съдебното производство по НЧД№1520/2024 година по описа на СГС, НК-18 състав и делото е изпратено на ВКС за определяне на местна подсъдност. Съгласно приложените материали е видно, че по ЧНД№41/2024 година по описа на Окръжен съд – Габрово е постъпило искане от компетентен орган на Федерална Република Германия за изпълнение на Решение, с което е наложена парична санкция на българския гражданин А.(А.) Г. от гр.Габрово съгласно Рамково решение(РР) 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към искането е депозирано и Удостоверение по чл.4 от горецитираното РР. С Определение №61/01.03.2024 година, съдията-докладчик по процесното дело след извършена служебна проверка в Националната база данни (НБД-Население) е установил, че посоченото в удостоверението лице А.(А.) Г. не съществува в информационната система. Сочи се и, че отбелязаният в удостоверението по чл.4 от РР адрес в гр.Габрово е неразбираем. В тази връзка съдът е изискал от издаващия орган информация за имената, датата на раждане и адреса на заинтересованото лице, както и копие на решението въз основа на което е наложена финансовата санкция. До постановяването на отбелязаното определение, а именно 01.03.2024 година като запитването е отправено 13.02.2024 година, съдът не е получил поисканата информация, поради което е заключил, че тъй като не е възможно да се установи местоживеенето или постоянното местопребиваване на Г. на основание чл.31, ал.3 вр. с чл.15, ал.5 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции(ЗПИИАКОРНФС) компетентен, според него, да разгледа делото е Софийски градски съд (СГС), което е довело до прекратяване на производството и изпращане делото на СГС. СГС по образувано НЧД№1520/2024 година по описа на 18 състав-НК също служебно е изискал справка от НБД-Население, от която е установил, че трите имена на санкционираното лице са А. В. Г., роден е на 29.09.2003 година и постоянен и настоящ негов адрес е гр.Габрово, ул.Р. № 8, ет. 3, секция ***. В тази справка, освен това, е посочен номер на документ за самоличност и имена на баща, майка и сестра. С оглед на така депозираната информация СГС е приел, че изводите на Окръжен съд – Габрово са неправилни, тъй като не почиват на вярна и точна интерпретация на събраните доказателства по отношение на местожителството на А. Г., поради което е прекратил производството и е изпратил делото на ВКС за решаване на спора за подсъдност. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: ЧНД№41/2024 година по описа на Окръжен съд – Габрово е било образувано по искане намиращо своето основание в ЗПИИАКОРНФС. Съгласно чл.31, ал.1 от посочения нормативен акт, компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеене или обичайното пребиваване на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, че от една страна след като окръжният съд е констатирал, че е налице неяснота в адреса на А. Г., служебно е изискал информация за същия и неговото последно местожителство от издаващия орган, преждевременно е решил да прекрати производството и да го изпрати на СГС без да изчака установяване на факти и обстоятелства индивидуализиращи санкционирания български гражданин и неговото местожителство. Тоест, окръжен съд – Габрово не е положил достатъчно усилия, за да установи посочения в удостоверението по чл.4 от РР адрес и идентичност на санкционираното лице. Прави впечатление, че не е изяснено, преди още делото да бъде прекратено и изпратено на СГС самоличността на лицето А. Г., тъй като от една страна е отбелязана дата на раждане - 29.09.2002 година, а в допълнение във въпросното удостоверението и превода към него е записано име - А. Г., докато от справката в НБД“Население“ е търсена информация за него като А. Г.. Освен това данните, които са изискани служебно от СГС, прави впечатление, че са с друга дата на раждане 29.09.2003 година, различна от тази в удостоверението. С оглед на всичко изложено, правилно СГС е преценил, че прекратяването и изпращането на делото по компетентност е било преждевременно, тъй като Окръжен съд – Габрово е трябвало да изчака получаването на изисканата служебно информация, да установи самоличността на санкционираното лице, неговият адрес и едва тогава да се произнесе. В тази връзка изводът, който може да се направи е, че тъй като не се установява от приложеното удостоверение, изисканите и налични по делото справки, че е налице идентичност на лицето и оттам кой е точно неговият адрес, което е определящо за местната компетентност, то към настоящия момент такъв съд, който да се произнесе по искането се явява Окръжен съд – Габрово, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение