Определение № 4563 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Хасково против определение № 1049 от 11.03.2024 г. по адм. дело № 87/2024 г. на Административен съд – Хасково, с което е допълнено определение № 670 от 13.02.2024 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като разноските следва да бъдат присъдени на община Хасково в пълен размер с оглед представените доказателства за действително извършени разходи по водене на делото и фактическата и правна сложност на спора. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който искането за присъждане на разноски да бъде уважено изцяло. Ответникът Д. Митрев не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С определение № 670/13.02.2024г. жалбата на Митрев против заповед № УТ-31/23.01.2024г. на кмета на община Хасково е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по нея е прекратено. Определението е постановено в закрито съдебно заседание и с него разноски на ответната страна не са присъдени въпреки направеното от пълномощника на кмета на община Хасково адв. Стойнова- Милс искане в този смисъл, изразено в становището при изпращане на жалбата по съда и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 лв. (пълномощно, договор за правна защита и съдействие). Този процесуален пропуск е отстранен от съда по искане на кмета на община Хасково, като с определение 1049/ 11.03.2024 г. по делото, предмет на оспорване, съдът допълва определението за прекратяване на съдебното производство в частта за разноските, като осъжда жалбоподателя Митрев да заплати на община Хасково сумата 200.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е определен от съдебния състав след съобразяване с възражението на жалбоподателя Митрев по чл. 78, ал. 5 ГПК, преценка на фактическата и правна сложност на спора и отчитане на решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 143, ал. 3 АПК са изпълнени и ответникът има право на разноски, поради което на община Хасково, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, следва да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като това не е направено с определението за прекратяване на съдебното производство. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от съда с оглед възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от административния орган адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на спора. Съобразно предмета на оспорване, обстоятелството, че по делото не е проведено открито заседание и доказателства не са събирани, както и че в представеното от ответната страна становище не са изложени доводи по същество, административният съд правилно приема, че заплатеното от административния орган адвокатско възнаграждение от 1250.00 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 200.00 лв., под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване с решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22г. Възраженията на частния жалбоподател, свързани със свободата на договаряне и оценката на адвокатския труд, са неоснователни. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК няма отношение към тези обстоятелства, а предвижда процесуална възможност за страната, която дължи разноски, след възражение да заплати по преценка на съда за фактическата и правна сложност на спора само част от разходите за адвокат на насрещната страна. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,