Решение № 671 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез гл. юрк. Тренкова като процесуален представител, против решение № 29133 от 04.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5802/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № РД-15-503/30.04.2025 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде оставена в сила. Ответникът – Р. И. М., чрез пълномощника си адв. Миткова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. И. М. срещу заповед № РД-15-503/30.04.2025 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното й правоотношение като „главен експерт“ в отдел „Консолидирани бюджетни разходи“, дирекция „Бюджет и финанси“ на Министерството на здравеопазването, с ранг III старши, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че независимо от притежаваните реквизити, изрично предвидени в чл. 108, ал. 1 ЗДСл, административният акт не отговаря на общото изискване по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК за мотивирането му с фактически основания за неговото издаване, като словесното възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл не е достатъчно, за да обоснове приложимостта на тази хипотеза, а е нужно да се посочи въз основа на какви данни се установява, че служителката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обосновава извод, че това обстоятелство води и до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като препятства засегнатото лице да организира защитата си. Като взема предвид данните от уведомително писмо изх. № 2113-21-2017/09.05.2025 г. на Националния осигурителен институт (НОИ), Териториално поделение (ТП) – София, в което се констатира, че на служителката не й достига осигурителен стаж от 10 месеца и 19 дни за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и разпореждане на същия орган от 09.05.2025 г., с което на това основание й е отказано отпускането на този вид пенсия, приема, че в административното производство не е установено по категоричен начин наличието на една от кумулативните предпоставки по чл. 68 КСО. По изложените съображения отменя заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите за спора факти не са изяснени, което е пречка за надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а именно – министъра на здравеопазването като орган по назначаването. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е издадена в предписаната от закона форма, тъй като не са посочени фактическите обстоятелства, които обосновават постановяването й. Дори в нея да не са посочени данните, въз основа на които органът установява, че служителката е придобила право на пенсия, документите, на които касаторът основава своите изводи се съдържат в административната преписка. Служителката е имала възможност да се запознае с тях и да организира своята защита по подходящ начин. За да се обоснове прилагането на хипотезата по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е необходимо да се установи, че към датата на издаване на оспорената заповед служителката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не се изисква това право да е упражнено и пенсията да е действително отпусната. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се преценява с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, която изисква наличието на две кумулативни условия - достигането на определена възраст и необходим осигурителен стаж. За лицата, за които това право следва да възникне в периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., изискуемите възраст и осигурителен стаж се определят съгласно чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) по следния начин - при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете. От наличните по делото данни се установява безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед служителката е достигнала изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия. Във връзка с второто условие първоинстанционният съд взема предвид единствено констатациите за недостатъчен осигурителен стаж, съдържащи се в уведомителното писмо и разпореждането на НОИ, като не обсъжда изобщо наличните по административната преписка и приети в съдебното производство трудова, служебна и два броя осигурителни книжки, които според чл. 40, ал. 1 НПОС са сред документите, годни да установят осигурителния стаж на служителя. С оглед необходимостта от експертни познания за преценка на данните, съдържащи се в тези документи и във връзка с изчисляване на осигурителния стаж на служителката, съдът е следвало на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК служебно да назначи съдебна експертиза с цел безспорно установяване на въпроса дали е изпълнено второто условие за придобиване на право на пенсия. Недопускането на съдебна експертиза представлява нарушаване и на принципа на служебното начало съгласно 9, ал. 4 АПК, като съдът не изпълнява задължението си да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството. В обжалваното решение не са анализирани причините за противоречието в констатациите на административния орган и ТП на НОИ с оглед разликата между трудов стаж, установен въз основа на отбелязванията в трудови, служебни и осигурителни книжки, и времето, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 37, ал. 1 НПОС. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че писмото на НОИ, на което първоинстанционният съд основава своите изводи, е неотносимо към спора доказателство, тъй като е издадено след датата на оспорената заповед и като последващ документ не може да изменя преценката на органа. Съгласно чл. 171, ал. 2, изр. първо АПК за изясняване на фактическата обстановка съдът не е длъжен да се ограничава само до доказателствата, събрани в административното производство, а може да събира и нови такива. Въпреки това първоинстанционният съд не обсъжда въпроса дали разпореждането, с което на служителката е отказано отпускането на пенсия вследствие констатирания от НОИ недостатъчен осигурителен стаж, е било обжалвано от нея или е влязло в сила, предвид това, че оспорването на тези разпореждания е предмет на друго производство, в което направените констатации могат да бъдат оборени. В резултат на допуснатите процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна. Посочените нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като са довели до непопълването му с относими доказателства, които по арг. от чл. 220 АПК не могат да бъдат събрани в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град, който следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед, като събере необходимите доказателства във връзка с установяването на спорния по делото въпрос относно достигане на изискуемия за служителя осигурителен стаж чрез допускане на съдебно-икономическа експертиза, обсъди в съвкупност събраните доказателства и обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. По въпроса относно дължимостта им следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,