Определение № 773 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.176а, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. Д. Г. от гр. София срещу Определение № 42962 от 22.12.2025 г. по адм. дело № 12354/2025 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на Определение № 39856 от 30.11.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските за сумата над присъдените му 310 лв до пълния поискан размер от 1010 лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт в обжалваната му част като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли определението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него, ВАС, трето отделение, да постанови друго по същество, с което да допълни първоначалното определение в частта му за разноските, като уважи изцяло молбата на Г.Г. за присъждане на разноски по делото в пълния им, предявен размер. В срока по чл.232 от насрещната страна, Областният управител на област София, е депозиран писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на определението в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 176а, ал.3 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 12354/2025 г. по описа на Административния съд- София град е образувано по жалба на Г. Д. Г. от София против мълчалив отказ на Областния управител на Областна администрация – София да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по Заявление на Г. вх. № ОА23-7634 от 21.10.2025 г., във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в гр.София, район „Витоша“, кв. Драгалевци с площ съгласно скица от 601 кв. м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план 10/десет/, квартал 109, при съседи с идентификатори: 68134.1979.1677, 68134.1979.1678, 68134.1979.224, 68134.1979.1691, 68134.1979.1692, описан в нот.акт № 74, том СХХVІІ, дело № 42042, вх. Рег. № 54836 от 12.07.2024г., вписан в АВп-София на нотариус И. Дахтеров, рег. № 039 по регистъра на Нотариалната камара. С Определение № 39856 от 30.11.2025 г. по първоинстанционното дело съдът, на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане подадената от Г. жалба и е прекратил производството по делото, обосновавайки се с обстоятелството, че след подаване на жалбата областният управител на област София е издал исканото удостоверение, с което се удостоверява, че за посочения имот няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС. С прекратителното определение административният съд не се е произнесъл по направеното с жалбата искане за присъждане на съдебни разноски. Недоволен от непроизнасянето на съда в частта за разноските, Г. Д. Г. е поискал допълването му на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. По тази негова молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските АССГ е постановил обжалваното в настоящото производство Определение № 42962/22.12.2025 г., с което е допълнил прекратителното определение по делото, присъждайки в полза на молителя съдебни разноски в размер на 310 лв и е отхвърлил молбата на Г. в частта й над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1010 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства, съотнасяйки ги към разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК, е приел, че,макар производството по делото да е прекратено на основание чл.159, т.4 от АПК – поради отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, всъщност се касае за отпаднал правен интерес поради оттегляне на обжалвания административен акт в хипотезата на чл.156, ал.1, предл.последно от АПК- поради издаване на исканото удостоверение след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ за издаването му. Според съда в този случай е налице хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК - жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт / на какъвто е приравнен мълчаливия отказ/. Съдът е заключил, че, доколкото по делото не е проведено нито едно съдебно заседание и адвокатска защита във вид на процесуално представителство пред съд не е осъществена, приложение следва да намери разпоредбата на чл.6,ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, съгласно която и, предвид направеното още с придружителното писмо за изпращане на жалбата,ведно с административната преписка от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът е присъдил в полза на Г. Г. съдебни разноски в размер на 310 лв. и е отхвърлил неговото искане над тази сума до претендирания размер от 1010 лв. Обжалваното определение в частта за разноските е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилни са развитите от АССГ доводи за принципната дължимост на съдебни разноски, претендирани от жалбоподателя на основание чл.143, ал.2 от АПК, доколкото действителната причина за прекратяване на производството е отпаднал за жалбоподателя в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, дължащ се на оттегляне на оспорения от него мълчалив отказ за извършване на административна услуга, осъществен чрез издаване на исканото съдебно удостоверение. Неправилно обаче, при определяне размера на дължимите в полза на Г. съдебни разноски, АССГ е приел, че приложение намира разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от Наредбата. Същата разпоредба е неприложима в случая, доколкото, макар по делото да не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание, приложение намира разпоредбата на чл.9, ал.1 във вр. с чл.8, ал.3 от същата наредба, уреждаща процесния случай - ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на Г. Д. Г. от гр.София сумата от 750 лв за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба по административно дело без определен материален интерес, без осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. Доколкото в случая с осъдителния диспозитив на обжалваното определение в полза на частния жалбоподател са присъдени само 300 лв за адвокатско възнаграждение, същото определение в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде отменено в частта му над присъдените 310 лв до сумата от 760 лв и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго такова, с което да допълни Определение № 39856/30.11.2025г., постановено по адм.д. № 12354/2025г. по описа на АССГ като осъди Областна администрация на област София да заплати на Г. Д. Г., [ЕГН] съдебни разноски в размер на още 450 / четиристотин и петдесет/ лв, равняващи се на 230,08 /двеста и тридесет евро и осем евро цента/ Евро за адвокатско възнаграждение. Определението в останалата му обжалвана част за сумата над 760 лв до претендираните 1010 лв като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 176 а, ал.3 вр. чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение