Определение № 5571 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., понастоящем в затвора в [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. Мишева срещу определение № 885 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 795/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АС), с което е върната исковата молба на жалбоподателя с петитум да бъде осъден Върховния административен съд (ВАС) да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.08.2024 г. до 19.06.2025 г. и е прекратено съдебното производство. Иска се отмяна на оспореното определение като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. да бъде осъден ВАС да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, унижения, нечовешко отношение, изтезаване, безсъние, нервност и др. вследствие на влязло в сила решение № 9539/20.08.2024 г. по адм. дело № 2583/2023 г. на ВАС, пето отделение. Със същото е оставено в сила решение № 7710/15.12.2022 г, постановено по адм. дело № 6984/2022 г. на Административен съд София - град, с което е потвърдено решение на Комисията за защита от дискриминация, установяващо липса на упражнен тормоз спрямо А. по признак "лично положение" от началника на затвора в [населено място] и директора на ГДИН, поради отказа им лицето да притежава и да ползва котлон и малка фурна в килията си. АС е констатирал, че предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, а твърденията на ищеца са, че ответникът ВАС го е увредил, тъй като с постановения съдебен акт е допуснал "достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз". С Разпореждане № 552/10.02.2026 г. производството е оставено без движение, като са дадени нарочни указания до лицето да посочи кой акт/коя разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС (материалноправните разпоредби от правото на ЕС) са били нарушени от ВАС. В изпълнение на дадените указания от съда, ищецът, чрез процесуалния си представител, назначен при условията и по реда на предоставяне на правна помощ, в молба от 16.02.2026 г. посочва, че конкретните вреди, които са му причинени, са в резултат на норми от общностното право, а именно чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Посочено е, че решението на ВАС е постановено при неправилно или непълно прилагане на релевантните норми на правото на ЕС, с което на А. е било ограничено правото на ефективна защита. На практика, както правилно е приел АС, искането е за обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на ВАС. Липсват обаче конкретните материалноправни разпоредби от националното право и от правото на ЕС, които да се свържат с посочената правна норма от ХОПЕС, тъй като съгласно чл. 47, § 1 от нея всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. В чл. 47, § 2 от ХОПЕС е посочено, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Законосъобразно и обосновано е разбирането на АС, основано на цитираната от него съдебна практика на СЕС, че за да бъде нарушението на нормата достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправния субект вреда, трябва да има конкретика за това в какво точно се състои нарушението на правото на ЕС, респективно в какво точно се изразява явното несъобразяване с практиката на СЕС в съответната област. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че самото позоваване на чл. 47 от ХОПЕС е напълно достатъчно, а националната юрисдикция следва да издирва приложимите конкретни правни норми от първичното и вторичното право на ЕС, защото в противен случай е налице прекомерен формализъм, граничещ с отказ от правосъдие. Напротив, касае се за нередовна, а впоследствие с неизпълнение на указанията на съда, за недопустима искова молба, която правилно е оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав възприема изцяло мотивите на АС и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесното прекратително определение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,