Определение № 4219 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3891/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С молба от 02.08.2024г. ответникът по касация Д. М. е поискал от съда да измени определение №3512/08.07.2024г. в частта за разноските, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, което е било обективирано в отговора на касационната жалба. Касаторът Г. Е. Б. не е депозирал отговор на молбата по чл.248 от ГПК. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането по чл.248 от ГПК е постъпило в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на определение по чл.288 от ГПК, с което обжалваното въззивно решение не е било допуснато до касационно обжалване.Разгледано по същество е неоснователно. В отговора на касационната жалба, подаден от Д. П., е направено искане за присъждане на разноските, които страната е направила пред касационната инстанция.Към отговора е представен списък по чл.80 от ГПК, в който е посочено, че разноските за тази инстанция се изразяват в заплатен адвокатски хонорар от 1 200лв., но не са представени доказателства, че в действителност между страната и нейния пълномощник е бил сключен договор за правна защита и съдействие, по който уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено. Поради изложеното искането за допълване на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид горното, съдът