Определение № 312 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2591/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. К., чрез адвокат М. П. З.-М. срещу определение №205/23.05.2022 г. постановено по в.ч.гр.дело № 166/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 3929/14.02.2022 г. на П. И. К. против решение № 117/01.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 106/2022 г. по описа на ОС - Пловдив и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 166/2022 г. по описа на Апелативен съд - П.. Правят се доводи, за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че с решението на ОС - Пловдив са дадени указания на ЧСИ А. А. за изготвяне на ново разпределение съгласно дадените в мотивите на решението указания - да бъде изготвено ново разпределение, в което да бъдат отстранени непълнотите и необосноваността в описанието на включените в него такси и разноски, но не бил обсъдил доводите за незаконосъобразното разпределяне на претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на едната от страните - в дял на всеки от съделителите. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че жалбата подадена от П. И. К. срещу решение № 117/01.02.2022 г по в.гр.д. № 106/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване, доколкото с обжалваното решение, постановено по жалба на самата К., обжалваното разпределение е отменено и по същество същата е получила искания от нея краен резултат. Прието е, че обстоятелството, че жалбоподателката е останала недоволна от част от мотивите на съдебния акт в частта, в която е разпределена сума от 900 лв.- заплатено от другия съделител адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес в тежест на всички съделители, не променя този извод, доколкото мотивите на съдебния акт не подлежат на обжалване. Определението е правилно. С отмяната на обжалваното разпределение от Пловдивския окръжен съд, по жалба на К., е бил постигнат целения от последната резултат и за същата не е налице правен интерес от обжалване. Недоволството е срещу мотивите на решението в частта, в която е разпределена сума от 900 лв., представляваща заплатено от другия съделител адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, в тежест на всички съделители. В т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Прието е, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. Даденото от Пловдивският апелативен съд, разрешение е в съответствие с постановките в цитираното тълкувателно решение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата, следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция разноски в размер 300 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на жалбата; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 300 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие; същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение